Тук Корадино вече не издържа и отвърна:
— А може би удобно забравяте великолепното културно наследство на нашата държава, спонсорирано от същите тези враждуващи фамилии, а? Изкуството не е ли признак на цивилизация? Да не би Франция да разполага с някой Леонардо или Микеланджело? И може би също така забравяте, че вие бяхте този, който потърси мен, за да помоли за моето експертно съдействие за вашия крал?!
Чу как този невъзможен човек се засмива от другия край на решетката.
— Да, имаш огън в кръвта си, Корадино. Но това е хубаво. Все пак трябва да се научиш да обичаш и Франция, защото съвсем скоро, с волята Божия, тя ще бъде и твоя страна! А сега по същество! — Гласът на французина претърпя рязка промяна. — Когато излезем от тази изповедалня, коленичи и целуни ръката ми. В нея държа лекарството, което трябва да ти дам. Вярно, че не е от Мантуа, но от някое друго място в прекрасната ти Република! Вземи го тази вечер и да знаеш, че само три часа по-късно ще изпаднеш в дълбок сън и на сутринта няма да се събудиш. Ще проспиш целия ден. А на вечерта, точно едно денонощие, след като си заспал, ще се събудиш.
— А тогава къде ще бъда?
— Тук вече ти ми помогни, Корадино. Кой би трябвало да намери тялото ти?
Корадино потрепери при тази дума — Дюпармьор говореше за него така, сякаш вече беше мъртъв. Замисли се, но си даде сметка, че няма кой знае колко да му мисли. Знаеше, че ако не се появи при форначе за първи път от десет години, с изключение на времето, когато го беше тръшнала водната болест, Джакомо ще се появи в къщата му така, както беше направил и през онзи ден. Тогава старецът му беше донесъл от пазара змиорка и портокал — ярка, оранжева сфера като слънцето, за който твърдеше, че лекувал тази болест. И наистина го излекува.
— Ще ме намери Джакомо, моят… приятел.
— Много добре. А той обича ли те достатъчно, за да ти осигури подобаващо изпращане? Или ще те хвърли в бедняшката яма на Санто Ариано? За нас това няма значение, разбира се, защото имаме планове и за двата варианта.
В този момент Корадино си даде сметка, че единственият начин да обмисли сериозно плана е да възприеме безстрастния тон на Дюпармьор. Ако започнеше да гледа на идеята като на реалност, със сигурност щеше да се концентрира върху нея.
— Да, той ще плати за истинско погребение — отговори. Корадино по-скоро почувства, отколкото видя, кимването на французина от другата страна на решетката.
— А после ще изпрати за полицаите. Обаче те няма да бъдат полицаите на Десетимата, а ще бъдат мои хора. Ще бъдеш отнесен на Санто Ариано, а когато се събудиш, ще бъдеш заровен под земята.
Корадино едва не се задави, представяйки си подобна съдба.
— Какво? — простена.
— Скъпи приятелю — изрече спокойно французинът, — не забравяй, че дори и след смъртта си може би ще бъдеш следван от онези, които те наблюдават сега! — Дюпармьор прецени, че на този етап няма смисъл да притеснява Корадино с вероятността Десетимата да изпратят и собствен лекар, който да удостовери смъртта му, и че, както понякога се е случвало, този доктор би могъл да пъхне острия си скалпел дълбоко в сърцето му, просто за всеки случай. Затова просто продължи: — Всичко трябва да изглежда абсолютно автентично. Моите хора няма да те завързват и няма да те заравят много дълбоко. И когато силите ти се върнат, лесно ще можеш да се измъкнеш.
— И кога ще стане това?
— А, да! Сега ме чуй добре, Корадино! На крайниците ти ще им трябва известно време, докато възвърнат чувствителността си. Първо ще се събудят главата и вратът ти, тъй като те са най-висшите в реда на тялото. После ще се събудят сърцето, гърдите и ръцете ти. След това, когато течностите отново затоплят стомаха ти, ще започнат да идват на себе си и краката ти. Последни ще се събудят, разбира се, ходилата. А ти междувременно не се паникьосвай, докато този процес протича, защото, ако се поддадеш на страховете си, ще се лишиш от животворните газове около теб. Затова те съветвам, усетиш ли страх, да си спомниш този наш разговор, да запазиш спокойствие и да изчакаш момента на бягството си. Имаш ли добър нож?
Няма да поемам никакви рискове — сам ще си направя нож. Не мога да се доверя на ничий друг нож за подобна задача.