Жак не бе допуснал, че огледалото би могло да бъде и по-ярко, но сега то като че ли пееше. Изумлението и възхитата му се изписаха съвсем ясно по лицето му и Корадино усети, че чиракът му има много въпроси.
— Майсторе, но как тогава другите правят огледала?
— Огледалата съществуват от незапомнени времена. Арабските неверници някога излъсквали щитовете си, за да се оглеждат. Но други нации правят опити да изработват стъклото тънко, от едно парче, сякаш правят пай. Резултатите са задоволителни, но по този начин те никога не биха могли да направят голямо огледало — защото стъклото изстива и се втвърдява, и става неравно, на буци. Но с дъха си можем да направим толкова голям балон, колкото дъхът ни позволява, а когато третираш стъклото като цилиндър, размерите му надминават най-малко два пъти формата, която си направил. Това си е проста математика — допълни и сви рамене, за да намали възхищението в очите на Жак. Но в тях видя и още нещо — ръцете на момчето вече го сърбяха да се насочи към огъня, точно както и неговите преди.
Знам си, че бъбрих достатъчно, че когато говоря за работата си, изричам много повече думи, отколкото обикновено. Онези, които ме познават, вероятно ме мислят за затворен като стрида. Но нека ми заговорят за стъкло — тогава ще видят какъв папагал мога да бъда! Стига толкова!
И после изрече думите, които никога не бе допускал, че ще каже:
— А сега е твой ред!
Двайсет и седма глава
Рицарят
Синьор Алдо Савини, куратор на редките книги в библиотека „Сансовиниана“ на площад „Сан Марко“, бе значително изненадан, когато една руса красавица го помоли да й помогне да свали златните архиви на производителите на стъкло и огледала от седемнайсети век. Но тя трябва да е регистриран читател. Погледна дискретно съвсем прясно ламинираната й читателска карта — да, както се виждаше по името й, беше венецианка. Той сви рамене и й подаде чифт тънки памучни ръкавици от близката кутия.
— Трябва да ги сложите, синьорина, защото томовете са много стари и крехки. Освен това трябва да използвате поставения там стенд за книги, за да намалите до минимум повредите от отварянето, както и да разгръщате страниците само с ламинирания маркер. В никакъв случай не докосвайте самата хартия!
Синьорината кимна, приемайки на сериозно всичките му инструкции. Очите й бяха зелени, но със сребърни точици в центъра — с цвета на маслиновите листа в селото, където Алдо Савини бе израснал. На библиотекаря рядко му се случваше сърцето му да се разтупти, затова сега бутна нагоре очилата на носа си така, както правеше винаги, когато беше притеснен от нещо. Алдо Савини все още нямаше четирийсет, а под служебния му пуловер и вратовръзката биеше едно романтично сърце. Докато помагаше на госпожицата да свали томовете от съответната дата, златистата й коса погали ръката му и той пое с наслада уханието на кокосовия й шампоан, което се сливаше с аромата на стара кожа и велен от книгите. А когато тя му се усмихна и му благодари, той реши, че ще се изправи и срещу дракони заради синьорина Манин.
През следващите няколко месеца Алдо Савини виждаше „Принцесата“, както я наричаше мислено, доста често. Тя винаги идваше при него с някаква странна молба, която го стимулираше като библиотекар в същата степен, в която видът й му действаше като мъж. Златната книга, инвентарни книжа, завещания, удостоверения за раждане и смърт, писма, фактури и какво ли не. И той винаги намираше всичко. Въпросите й, задавани с перфектен венециански акцент, също събуждаха любопитството му. И винаги се въртяха около един и същи човек — Корадо Манин. Дори и Алдо Савини, с неговия затворен начин на живот, бе чувал за този човек. Принцесата започна да го преследва с нови въпроси, когато установи, че Алдо е учил палеография в университета в Болоня и би могъл да разчете старите писма и текстове там, където нейните способности я предаваха. Дали тези документи споменават някъде за Корадо Манин? А онова огледало, което контеса Дандоло е дарила на църквата „Фрари“, то от Манин ли е? В онези фактури за двореца „Бруни“ фигурира ли полилеят на Манин? През коя година е построен дворецът? А в тези търговски регистри какво пише — Манин или Марин? В тези смъртни актове, изброяващи случаи на отравяне, този символ живак ли означава или нещо друго? Алдо Савини се прехласна по това търсене така, както се прехласна и по нея. Беше повече от сигурно, че в „Ка’Фоскари“ някой също й оказва помощ, тъй като тя сновеше непрекъснато от библиотеката до университета и обратно, за да търси нови следи. Не след дълго той установи, че човекът, който й помагаше, бе Ермано Падовани — именит учен, чието име седеше на множество томове в тяхната библиотека. През някои недели Принцесата не идваше, но Алдо знаеше, че тя продължава издирванията си на друго място — както ставаше ясно, професор Падовани й бе осигурил неограничен достъп до най-древните и най-строго пазени архиви на града.