— Е, посланико, не е зле, нали? Може би дори и вие ще бъдете принуден да признаете, че когато бъде завършено, моето малко палатче ще съперничи достойно на вашите рушащи се дворци, нали?
Посланикът се поклони учтиво, но очите му не убягнаха от вниманието на Корадино — клепачите му бяха прихлупени, а погледът под тях — студен и пресметлив. Корадино познаваше този човек — беше член на венецианската фамилия Гилини, аташе към Арсенала преди много години, когато бащата на Корадино търгуваше с държавите от Балтийско море. Свъсен и мълчалив, но изключително интелигентен младеж — такъв беше тогава. Очевидно се бе издигнал до този висок пост благодарение на връзките на влиятелното си семейство, но изглеждаше така, сякаш бе заслужил позицията си и с интелект. Облечен в най-финото венецианско кадифе и сатен, с подстригани и напомадени коса и брада, венецианският посланик изглеждаше не като денди, а като самоуверен, хитър и невероятно опасен човек.
Кралят забеляза Ардуен-Мансар и Льо Нотр на предна линия в тълпата. Направи им знак с пухкавата си, обсипана с пръстени ръка и двамата се поклониха дълбоко, когато Луи XIV започна представянето им:
— Това е Ардуен-Мансар, архитектът на моя палат. А този е Льо Нотр, който оформя градините. Справя се добре, нали? — Прекъсна опитите им за отговор с махване на ръка и отсече: — Да, да, ясно, обаче това огледало е по-добро от усилията и на двама ви, нали? Сигурно вие двамата ревнувате, а? Жюл, сигурно вече кроиш планове как да накараш някой от твоите строители да хвърли уж случайно камък по него, нали? — Кралят се засмя на великото си остроумие и целият двор го последва. И тогава, тъкмо когато Корадино започваше отново да се отпуска, Луи зададе един въпрос, от който кръвта му се смръзна: — А къде е моят майстор на огледала? Не мога да позволя само вие двамата да оберете всички лаври, де! — Очите му обходиха тълпата и срещнаха тези на Корадино. Сърцето на венецианеца се разтуптя толкова силно, че се уплаши да не припадне. По лицето на краля пробяга хитра усмивка и той се провикна: — Ха, ето го моят човек!
Свършено е с мен! Разкрит съм!
Ала пухкавата ръка правеше знак на Жак Шовир. Гийом Сев, който се водеше главен майстор на стъкларите, бутна официално Жак към краля и момчето протътри притеснено крака напред, мачкайки в ръце кожената си шапчица.
Балдазар Гилини стрелна злобно Жак с очи изпод прихлупените си клепачи. После вирна нос и започна да го обикаля на фините си венециански пантофки и да го оглежда отгоре до долу. След това се доближи до огледалото и, пръст по пръст, освободи ръката си от кожената си ръкавица. Изпъна показалец и докосна хладното, плоско стъкло, оставяйки грозен отпечатък. Корадино се почувства така, сякаш някой бе пипнал с мръсните си ръце собствената му дъщеря.
Балдазар се обърна отново към Жак. А Луи, който очевидно вече едва сдържаше задоволството си, подхвърли:
— Да не би нещо да не е наред, господин посланик?
Венецианският посланик видимо си пое дъх, стегна се и отбеляза:
— Извинете, Ваше Величество! Просто си мислех, че този човек — Шовир, нали така беше? Та той е твърде млад, за да създаде подобен шедьовър!
Жак запристъпва сконфузено от крак на крак, а междувременно кралят отговори:
— Вероятно просто ви е трудно да приемете, че Франция най-сетне е постигнала същото качество в производството на огледалата, на което доскоро са се радвали само венецианците!
Балдазар се обърна към огледалото, после към Жак и накрая пак към огледалото.
— Колко панела има това огледало, майсторе! — попита, като наблегна саркастично на обръщението.
Както му беше редът, Жак първо погледна към краля и едва когато той кимна, давайки му разрешение, момчето отговори:
— Двайсет и един, благородни господине.
— А от колко години сте вие на тази земя?
— Двайсет и една, благородни господине.
— Колко подходящо! Много приятна симетрия, не мислите ли? Това огледало действително е неподражаемо красива творба за човек на толкова крехка възраст! То притежава блясък, прозрачност и… човек би казал, почти венецианско качество!
Очите му обходиха тълпата, а Корадино се помести и се скри зад един от по-едрите зидари.