— Нямах представа, че продължава да се среща с Витория — промърмори. — Тази вечер, докато идвах насам, ги забелязах на една маса в „До Мори“.
Първото, което Леонора чу, бе тона й. Едва след това дойде и осмислянето на думите. Бе чувала тази престорена небрежност и друг път. А когато постепенно се сети кога и къде, тялото й се смръзна така, сякаш бе излязла навън.
Джейн. В Хампстед. Приятелката, която ми каза за Стивън.
В ужаса, който я изпълни, тя се вкопчи за първото, което бе запомнила от думите на Марта — името.
— Витория?!
Марта въздъхна и поясни:
— Да, Витория Миното. Някога двамата със Сандро живееха заедно, а после нея я повишиха и тя замина оттук. Обаче сега се е върнала. Но с последното си наясно, разбира се. Нали… вече сте се срещали…
Да, срещали сме се. Тя ми отне прехраната. А сега планира да ми отнеме и Сандро?
Марта се приведе притеснено напред и прошепна:
— Искаш да кажеш, че той не ти е споменавал?
— Не… Да… Искам да кажа… Да, каза ми, че някога е имал приятелка, която е била журналистка, обаче аз никога не бих допуснала… Така и не свързах двете неща.
Глупачка! Абсолютна глупачка!
— Поне след статията не стана ли въпрос? — смръщи се Марта.
Леонора поклати глава и смотолеви:
— Когато това стана, него го нямаше тук. Беше на детективския курс. И не съм сигурна каква част от тази работа му е известна.
Зави й се свят. Тази жена, тази сексапилна, хищна женска е била негова! И не е имал нищо против да живее с нея, когато сега тя, майката на детето му, трябва да се оправя сама? Напълно неосъзнато тя постави ръка върху корема си така, както напоследък бе започнала често да прави.
Марта се уплаши за нея и извика:
— Леонора, добре ли си?
Леонора се насили да се усмихне. Внезапно й се прииска Марта да си върви. Имаше нужда да остане сама и да помисли. Иначе си даваше съвсем ясна сметка какво й е коствало на тази жена да й каже — подобно на повечето италианци, и венецианците бяха безкрайно лоялни към фамилиите си. Двете побъбриха с престорена веселост още известно време, което й се стори цяла вечност, макар че може да е било и само няколко минути. Накрая хазяйката й стана и си взе палтото. На вратата спря, обърна се и подхвърли:
— Не мисля, че е нещо сериозно. В наши дни стана много модерно да си в цивилизовани отношения с бившите си гаджета. Иначе Сандро никога не е харесвал буйната кръв и никога няма да я хареса. Той обича нещата да стават лесно и естествено.
Лесно и естествено.
Значи сега, най-накрая, тя бе наясно с причината за дистанцираността му. Някога е живял с Витория и е бил наранен. А сега, когато тя се е върнала, какво следва?
Къде е моето място в цялата тази история?
Остана дълго време така, на масата, прегърнала вяло чашата си с вода, загледана невиждащо във вратата, от която преди малко си бе тръгнала Марта и от която не след дълго щеше да влезе Алесандро. Докато шокът в душата й отшумяваше и на негово място се настаняваше гневът, тя се замисли как ще се изправи очи в очи с него.
Не, не това е начинът. Не и пак.
Срещу Стивън се бе изправила директно, зашлевявайки го с онова, което бе научила. И той я беше напуснал. Вече си бе научила урока. Затова сега трябваше да приеме, че Алесандро е невинен, защото, дори и само като си го представеше, обратният вариант беше твърде кошмарен — да остане съвсем сама в един град, който вече й изглеждаше чужд, с дете и без шансове за работа.
Не! Ще изчакам, ще се надявам и без сигурни доказателства няма да го нарочвам за виновен.
Знаеше, че се държи като страхливка. И когато той се появи от студената зимна нощ, тя го прегърна топло. Вечеряха, поговориха въодушевено за детето и за утрешния карнавал. Той изглеждаше развълнуван от нещо, въодушевен. По гърба й пролазиха тръпки, когато си помисли, че причината за това вероятно е Витория. Борейки се със съмненията си, тя го отведе в леглото си и му достави удоволствие така, както можа. Едва след това му зададе един въпрос, макар да се ненавиждаше за него.
— Марта беше тук тази вечер. Разминахте се за броени минути. Мислех, че до седем ще се прибереш. Какво стана?
Вече със сънен глас той отговори:
— Работих до късно. Онази кражба на произведения на изкуството в „Ка д’Оро“ се проточи.