Посетителят леко се усмихна и му направи знак да се приближи, сетне каза:
— Здравейте. Наричам се Лорънс Магран.
— Здравейте.
Двамата седнаха почти едновременно.
Адвокатът беше нисък и пълен, с оредяваща черна коса. Носеше очила без рамки и беше приведен, сякаш прекарваше повечето си време седнал зад бюро. Попита Картър как се чувства, дали изпитва силна болка и дали съпругата му е идвала на свиждане. Гласът му беше изненадващо мелодичен. Говореше толкова тихо, че Картър трябваше да се приближи още повече до стъклото, за да го чуе.
— Навярно жена ви е споменала за обжалването пред Върховния съд. Процедурата е много бавна, но това е единствената ни надежда.
— Да, с Хейзъл говорихме по въпроса. Радвам се, че използвахте думата „надежда“. Точно сега напълно съм я загубил.
— Не се обезкуражавайте. Слушайте, не искам да ви заблуждавам — шансът да успеем е минимален. Но има случаи, когато Върховният съд е приемал обжалването, затова ми се ще да опитаме, ако сте съгласен.
— Разбира се, че съм съгласен.
— Още нещо — примирете се с мисълта, че ще имаме отговор едва след седем месеца и че жалбата може да бъде отхвърлена.
Картър кимна. Тутинг беше споменал, че срокът е шест месеца, но всъщност месец или два повече нямаха никакво значение.
Адвокатът прегледа записките си и започна да му задава въпроси. Картър отговаряше.
— Както казах на съдебния процес, подписвах фактурите и разписките, когато Палмър се намираше на строителната площадка. Много често той не беше в склада, където пристигаха камионите с материалите.
— Съпругата ви твърди, че Палмър нарочно е отсъствал при доставките, за да подписвате документите. Съгласен ли сте с предположението й?
— Да. Точно така беше.
Магран си записа нещо, стана и заяви, че след няколко дни Картър ще получи писмо от него. Сетне бодро му махна за сбогом и си отиде.
Настроението на Картър се повдигна. Адвокатът не беше споменал нито дума за хонорара си, не се бе опитал да го залъже, дори го беше предупредил да не храни напразни надежди. Напомнил му бе да поиска писмено заключение от лекаря, но не го беше разпитвал за изтезанието.
Когато на излизане мина покрай надзирателя, той го хвана за рамото и каза:
— Имаш още един посетител.
— Благодаря. — Картър предположи, че е дошъл Съливан. Обърна се и заслиза по стълбата към помещението за свиждания.
Ала посетителят се оказа Грегъри Гауил. Беше пълен и тъмнокос, висок около един и седемдесет и носеше широко палто с бели копчета. Посочи към един празен стол и седна. Картър се настани на стола отвъд преградата. Гауил беше вицепрезидент на строителната фирма „Трайъмф“. Това беше второто му посещение в затвора. Първия път бе в прекрасно настроение и като всички твърдеше, че Картър ще бъде освободен веднага щом се свържат с „влиятелни личности“. Днес беше сериозен и изпълнен със съчувствие. Беше научил, че са отказали повторно разглеждане на делото, както и за изтезанието, на което беше подложен Картър.
— По една случайност телефонирах на жена ти същия ден, когато беше научила за отказа. Стори ми се много обезсърчена и предложих да отида да си поговорим, но тя заяви, че имала среща с Дейвид Съливан.
— Така ли? — Картър беше нащрек. Стори му се, че Гауил предварително е наизустил думите си.
— Съливан е взел ума на Хейзъл. Тя го мисли едва ли не за божество.
Картър се усмихна.
— Жена ми не е глупачка. Съмнявам се, че може да обожествява когото и да било.
— Не бъди толкова сигурен. Съливан е много потаен. Нима не разбираш, че сега упражнява огромно влияние върху съпругата ти?
Картър усети, че нещо го жегва право в сърцето, разгневи се и машинално посегна към цигарите си, сетне троснато отговори:
— Не, не разбирам.
— Съливан се е заел да разследва мен. Сигурно вече са те уведомили.
Картър гузно сви рамене. Беше подметнал на Дейвид, че може би Гауил и Уолъс Палмър са си разделили присвоената сума. Сведе очи и промърмори:
— Не се меся в работата на Съливан. Освен това той не е мой адвокат.
Събеседникът му тъжно се усмихна.
— Очевидно не ме разбираш. Съливан се опитва да влезе под кожата на жена ти и се справя дяволски добре, като обещава, че ще открие улики срещу мен, ще докаже, че съм съучастник на Уоли Палмър. Пожелавам му много късмет.