— Кой е този? — обади се един от униформените, когато забеляза Картър. Приближи се до него и попита: — Ти пък кой си?
— Картър. Номер 37765.
— Какво ти е? Защо не си в килията? — Понечи да го изрита и Картър се помъчи да се изправи. Хвана се за вратата на съседната килия и някакъв негър протегна ръка през решетките и му помогна.
— Отивах към лечебницата…
— Къде ти е пропускът?
Картър машинално избърса струйката, която се стичаше по лицето му, и изненадано забеляза, че пръстите му се окървавиха.
— Точно отивах да го взема… Повалиха ме на пода…
— В коя килия си?
— Номер девет, в Блок A — машинално отвърна Картър и повдигна ръка да покаже превързаните си пръсти. — Лекарят ми каза да му се обаждам винаги когато искам инжекция.
— Тръгвай с мен — нареди надзирателят и закрачи към „клетката“. Картър го последва, като от време на време спираше да си почине, вкопчен в решетките на някоя килия. Чуваше как затворниците шепнешком го окуражаваха и ругаеха куките. Надзирателят влезе в „клетката“, след малко отново се появи и му махна да се приближи да си вземе пропуска. Картър тръгна към него, ала се строполи на земята. Униформеният извика:
— Еди, Франк, елате да ми помогнете!
Хванаха го под мишниците и го повлякоха към другия край на блока. Стори му се, че коридорът е дълъг най-малко петнайсет километра. Надзирателите мърмореха, че Чърни е бил убит, задето е изтезавал този човек.
— Кофти работа, отгоре на всичко заплатата е мизерна…
— Мръсници такива…
— А пък, ако случайно убием някого от тях, работата става дебела!
В този момент вратата на асансьора се отвори. Пит забързано се приближи. Изглеждаше изненадан, единственото му око беше широко ококорено.
— Понатупали са го — обясни надзирателят.
Пит помогна на Картър да се добере до леглото си, сетне, докато приготвяше инжекцията с морфина, попита:
— Какво се е случило? Майчице, ако знаеш как изглеждаш! Над окото ти има цицина колкото бейзболна топка. Почакай малко. — Той се отдалечи.
Морфинът още не беше започнал атаката си. Картър си представяше как наркотикът бързо преминава през вените му, оглежда се за болката и я напада като хищник, щом я забележи. Санитарят бършеше челото му със спирт.
— Какво стана? Чух, че замалко щял да избухне бунт. Шумът се чуваше чак дотук. Вярно ли е, че надзирател бил ранен? Сигурно е така, защото повикаха доктора… Хей, куките пак ли те биха? — Очевидно не изпитваше никакво състрадание към Картър, а го разпитваше от любопитство.
— Убиха Чърни.
— Очистили са го значи. Брей! Видя ли кой го направи?
— Всички — сънено промърмори Картър. — Пит, вещите ми останаха в килията.
— Ей сега ще сляза да ги взема.
Картър засънува. Видя Хейзъл по бански костюм в синьо и бяло, какъвто бе носила през лятото… Къде? През кое лято? Двамата с нея стояха на плажа, покрит със златист пясък, и се готвеха да изтичат във водата, а Тими правеше пясъчен замък. Небесната синева над тях изглеждаше безкрайна. После отидоха в някакъв крайбрежен ресторант, обядваха костур на скара и великолепни пържени картофи, сетне се върнаха в бунгалото, което бяха наели. Докато пътуваха с колата, Хейзъл свали забрадката си и вятърът подхвана дългата й коса. Внезапно Картър си спомни, че това се бе случило в Ню Хемпшир преди две години.
По-късно в полусън той се замята в леглото и болката се върна. Видя как Пит се навежда над него и главата на санитаря му се стори огромна. Въпреки че по принцип избягваше да гледа хлътналата му очна кухина, сега се взираше в нея, сякаш тя беше магнит, привличащ погледа му. Пит се усмихна, като че внезапното любопитство на Картър му доставяше удоволствие.
Сетне Картър се събуди, видя пред себе си лицето на санитаря и празната му очна кухина, която сега имаше нормални размери. Нададе вик и дълго крещя, опитвайки да се изплъзне от ръцете на Пит. Спря да вика едва когато доктор Касини дотича в стаята, ала дори тогава не затвори устата си. Лежеше на едната си страна, а бинтованият му палец почти закриваше челото му.
Направиха му нова инжекция.
— Този път ти инжектирахме по-малко морфин, но добавихме болкоуспокояващи — бодро заяви докторът. — Какъв ден, Филип! Ха-ха! Господин Чърнивър си го получи! — Той изрече думите с неописуемо задоволство.
През следващите няколко дни Касини, Пит и Алекс, чистачът на Блок A, обсъждаха надълго и нашироко убийството на Чърнивър, тананикането и блъскането на вратите. И тримата бяха на мнение, че случилото се няма нищо общо с бунт. Бунтовете избухваха безпричинно или поради някакъв нищожен повод, например отвратителната храна, която раздаваха в трапезарията. Инцидентът беше незначителен и докато Картър слушаше разговорите им, случилото се започна да му се струва все по-маловажно.