— Не, нямам нищо против.
Тя сякаш изпита облекчение и усмихнато изрече:
— Струва ми се, че не вярваш в платоничното приятелство между мъж и жена.
— Така изглежда.
— Уверявам те, че ние, жените, твърдо вярваме в платоничната любов.
— Вашите възгледи се различават от тези на силния пол.
— Господи, този мъжки шовинизъм!
— Допускам, че това може да се случи с по-възрастни и грозни жени. Но ти си прекалено красива и външният ти вид действа възбуждащо.
Въпреки че долови недоволството му, тя все пак замина. Август беше особено мъчителен за Картър, въпреки че получи куп писма и пощенски картички от нея. Тими проявил огромен интерес към Музея по естествена история. Веднъж Съливан го завел в Планетариума, докато Хейзъл посетила някаква разпродажба, откъдето си купила три чифта обувки. По този повод тя му писа: „Няма да обувам черните лачени пантофки. Ще чакам да излезеш от затвора и ще ги сложа за първи път, когато отидем на танци. Какво каза доктор Касини, когато видя последните ти рентгенови снимки?“.
Касини го беше обсипал с медицински термини, но най-същественото бе, че долният край на втората става е прекалено уголемен и не се побира във вдлъбнатината си. Картър беше предложил костта да бъде „издялкана“, но очевидно Касини не се наемаше да извърши операцията и се обяви против нея. Картър искаше да бъде прегледан от специалист, но си мислеше, че ще бъде освободен най-късно до декември, след като жалбата му бъде разгледана от Върховния съд, затова не настоя да го заведат на друг лекар. За целта беше необходимо разрешение от надзирателя и въоръжена охрана в случай, че трябваше да напусне затвора — бюрократични процедури, при мисълта за които той потръпваше. Палците му вече не бяха така подути и ръцете му не бяха превързани, ала кожата беше розова, като че натрапчивата болка тлееше отдолу. Осакатените му пръсти бяха почти безполезни, но той все пак си служеше с тях; в противен случай навярно би се решил на ампутация. Все още си инжектираше четири милиграма морфин дневно, въпреки че бе започнал с двойно по-малка доза. Следователно с течение на времето се беше пристрастил още по-силно към наркотика.
Хейзъл и Тими останаха в Ню Йорк три седмици и два дни. Върнаха се със самолет в събота, за да може Хейзъл да дойде на свиждането в неделя. През този съботен ден, когато поради невижданата горещина в лечебницата бяха докарани неколцина затворници с топлинен удар, Картър получи писмо от Лорънс Магран, който с прискърбие му съобщаваше, че Върховният съд е отхвърлил молбата за повторно гледане на делото.
Картър реагира по странен начин. Седна на леглото си, без да изпуска писмото. Не чувстваше нищо — нито изненада, нито разочарование, въпреки че през последния месец беше започнал да вярва, че съдът отново ще гледа делото му. Магран бе открил трима нови свидетели, които бяха видели как Палмър осребрява чекове, както и още две банки, в които въпросният Палмър беше внасял пари като катеричка, събираща шишарки за през зимата. Картър беше убеден, че откритията на адвоката представляват „нови и важни веществени доказателства“, които му осигуряваха повторен съдебен процес. Магран беше на същото мнение, въпреки че депозитите на Палмър в петте банки не надвишаваха петдесет хиляди долара. В последното си писмо обещаваше, че ще посети затвора тази или следващата неделя.
Картър стана от леглото и се приближи до прозореца в дъното на стаята. На около километър, на пътя към затвора, се издигаше арка с надпис, каквато можеше да се види на входовете на увеселителни паркове или гробища. Тя сякаш трептеше сред августовската жега, но в ясни дни от прозореца се разчиташе надписът, който гласеше: ЩАТСКИ ЗАТВОР. Към арката се движеше черна кола, която оставяше след себе си облаци прах. След секунди премина под надписа и се озова в свободния свят. „Хейзъл още не знае за отказа на Върховния съд“ — внезапно си каза Картър. Самолетът й пристигаше в седем и десет. Беше изминала стотици километри, за да научи неприятната новина.
„Затворът ме е направил напълно безчувствен“ — помисли си той и ненадейно изпита гняв.
В седем и половина пораженското настроение го беше напуснало. Седеше пред пишещата машина на доктор Касини и с два пръста печаташе писмо до Лорънс Магран. След като спомена, че е получил съобщението с неприятната новина, той продължи:
„Остава ми единствено надеждата, че Дейвид Съливан ще открие нови факти, доказващи съучастничество между Грегъри Гауил и Палмър. Или пък ще се натъкне на пари, внесени от Гауил в различни банки. Разбирам, че по този начин вината се прехвърля върху още един човек, но може би Съливан ще намери нови свидетели. Съпругата ми потвърди, че той още живо се интересува от случая. Как мислите, дали десетина нови свидетели ще направят по-голямо впечатление от неколцината, които издирихме досега?“