Сетне Хейзъл отново си замина, като обеща да дойде на Великден. Семейство Еджъртън веднъж посетиха Картър в затвора и няколко пъти му писаха, опитвайки се да го забавляват с описания на декоративните си растения и на котката си, която имала малки. Съливан също му изпрати писмо, в което му съобщаваше, че след като бил уволнен от „Трайъмф“, Гауил се е върнал в Ню Орлийнс и в момента работел във фирма за производство на метални навеси. Ала това изобщо не интересуваше Картър. Изминала беше почти година, откакто беше научил, че Гауил е напуснал или са го уволнили. Съливан смяташе, че хората от управата на „Трайъмф“ са предприели тази мярка, след като са се запознали с предоставените от него доказателства за разходите на Гауил по време на строежа на училището. Картър си казваше, че дори Гауил да беше присвоил големи суми, срещу него не бяха отправени обвинения. Престъпниците бяха на свобода, а невинният гниеше в затвора. Всичко се записваше на хартия: присъдите, помилванията, обжалванията, данните от досиетата, доказателствата за вина, но не и доказателствата за невинност. Картър с насмешка си мислеше, че ако един ден хартията по целия свят се изчерпа, съдебната система ще рухне.
Всички затворници, дори пациентите в лечебницата, съчиняваха писма до различни инстанции с помощта на учебници по право и на речници. Пишеха за habeas corpus, coram nobis и се оплакваха от несправедливостите, на които са били подложени. Мнозина молеха Картър да прегледа посланията им за езикови и граматични грешки. Той поправяше грешките, но някои писма бяха толкова нескопосано съчинени, че отначало той ги преписваше отново. Сетне разбра, че усилията на затворниците остават без резултат, и престана да преработва жалбите им. Някои писма бяха спонтанни като стон, изтръгнал се от дъното на душата. Други бяха сътворени от затворници, които вечно се оплакваха и които бяха доста грамотни. Те даваха писмата си на Картър не да ги поправи, а защото жадуваха за комплиментите му. Чрез писмените жалби даваха израз на творческото си вдъхновение, както и на омразата си. Затворниците от блока на Макс често идваха за съвет в килията му, тъй като го бяха виждали да се занимава с Картър. Мнозина от тях, които бяха неграмотни, му диктуваха писмата си. Всеки лишен от свобода имаше право на две делови послания месечно. Дейвид Съливан писа на Картър:
„Може би положението не ти се струва много розово, но ни трябват още малко доказателства. Надявам се да получа писмените показания на хората, които са били забъркани с Гауил, т.е. онези, които са получавали големи суми от него по времето на изчезването на парите от «Трайъмф». Признавам, че Гауил и Палмър са действали доста предпазливо, но все пак има свидетели на престъпленията им. Досега съм разговарял с двама от тях. Хейзъл също знае имената им, ала предпочитам да ти ги кажа лично. Лошото е, че те се страхуват от отмъщението на Гауил и обещават да проговорят само когато го видят зад решетките. Важното е, че ситуацията започва да му действа на нервите. Върнал се е в Ню Орлийнс и както обикновено, се е сдушил с изметта на обществото. Твърдо съм решил да отида там, дори под прикритие, ако се наложи…“
В килията на Макс настаниха трети затворник, който спеше на походно легло, и от този ден Картър вече не изпитваше същото удоволствие от уроците по френски. В три и половина, когато настъпваше времето за почти ежедневната му среща с Макс, новодошлият заявяваше, че иска да си измие косата или да използва масичката, за да напише писмо. Дори когато двамата седяха върху долното легло, той се оплакваше, че бърборенето им му пречело, макар гласовете им да се заглушаваха от глъчката, която цареше в коридора в този час на деня. Новодошлият се казваше Скуиф. Още нямаше трийсет, беше рус и много слаб, а на скулата му имаше белег, който достигаше до слепоочието му. Макс съобщи на Картър, че Скуиф вече няколко пъти бил влизал в затвора, но този път щял да остане задълго, защото получил тежка присъда. Скуиф мразеше целия свят и най-вече съкилийника си. Макс се държеше учтиво с него и щедро го черпеше с цигари, но това само подсилваше омразата на новодошлия. Веднъж Картър му прошепна на френски, че трябва да скръцне със зъби на Скуиф, за да избегне бъдещи неприятности. Макс безгрижно сви рамене.