Сърцето на Картър биеше до пръсване, но все пак той успя да попита:
— Само това ли имаш да ми съобщиш?
— Честно казано — да. Мъчно ми е за рогоносците. Съливан те прави на глупак. Преструва се на твой приятел, а ти имаш пълно основание да го пребиеш и дори да му отнемеш живота.
Внезапно Картър проумя, че омразата на Гауил не е продиктувана от любовната афера между Съливан и Хейзъл, нито от лицемерието на същия този Съливан, а от факта, че Дейвид Съливан се е опитал да сложи пръст в колелата му.
— Ясно ми е защо говориш така. Мразиш Дейвид, защото ти е попречил да получиш няколко изгодни договора, нали?
— Грешиш, приятелю. Съливан действително се опита да си напъха носа в работите ми, но получи плесница през пръстите. Пострада той, не Грегъри.
Картър се поусмихна и видя, че усмивката му не се понрави на събеседника му.
— Грег, трябва да тръгвам. Благодаря за бирата.
Гауил изненадано го изгледа.
— Кога ще се видим отново? Слушай, Фил… — Намръщи се, скочи от мястото си и го хвана за рамото. — Сигурно си мислиш, че съм те излъгал за жена ти и Съливан… че преувеличавам. Ще ти кажа още нещо — докато учеше в Лонг Айлънд, всеки ден след занятията съпругата ти отиваше в апартамента му. Бях наел двама души да го наблюдават, защото знаех, че и той ме държи под око. Знаех, че Хейзъл си е отключвала сама и е напускала дома му малко преди шест, за да се прибере у дома и да приготви вечерята на детето. — Гауил с отвращение поклати глава и още по-силно стисна рамото на Картър. — Почакай, ще онемееш като ти кажа истината…
— Хайде, Грег, престани. — Картър се изтръгна от хватката му и си тръгна.
— Още са любовници! — извика онзи след него.
Картър забързано се отдалечи; когато най-сетне забави крачка и се огледа, откри, че се намира на Авеню Ей в Ийст Сайд. Обърна се и се запъти към дома си. В главата му се въртеше една и съща мисъл: Гауил лъже или най-малкото преувеличава. Машинациите му бяха толкова елементарни, че и дете би ги прозряло.
Петнайсета глава
Хейзъл имаше рожден ден на 14 февруари. Съливан беше предложил да изпият по един коктейл в дома му, след което щяха да отидат с още десетина души на японски ресторант. Веднага щом Хейзъл и Тими излязоха, Картър ги последва; бързаше да купи подаръка за съпругата си — старинен комплект от посребрени четка за коса, гребен и огледало.
Миналата седмица беше обиколил почти целия град в търсене на нещо подходящо и за щастие беше намерил комплекта в антикварен магазин на Пето Авеню. Съобщиха му, че гравирането на инициалите ще отнеме няколко дни и ще може да вземе покупката си точно на четиринайсети. Озова се в магазина още в девет и половина. Очакваше да му съобщят, че поръчката ще бъде готова едва следобед, но гравьорът беше свършил работата си. Макар че бяха изящни, буквите Х. О. К. се сториха прекалено големи на Картър, ала все пак не го подразниха дотолкова, че да помоли да ги променят, и да закъснее с подаръка. Продавачката грижливо опакова четката, гребена и огледалото в бяла кутия, която превърза с червена панделка, сетне я постави в бял плик с щамповани златни букви и му го подаде. Той се поразходи по Пето авеню, купи две дузини червени рози и се прибра вкъщи.
Прегледа пощата и видя, че има още два отказа за назначаване. Единият беше от „Трайп Индъстриълс“, където тайно се беше надявал, че ще получи служба. В писмото се казваше, че мястото е било заето още преди да получат молбата му. Изчерви се от срам, като си спомни, че беше приложил писмото на Дрексъл, когато кандидатстваше в „Трайп“.
Късно следобед му позвъни Хейзъл, за да съобщи, че влакът, който трябвало да посрещне, щял да пристигне с един час закъснение, поради което нямало да има време да се прибере у дома и да се преоблече. Помоли Картър да вземе черната й рокля с цип на гърба.
— Ще се преоблека у Съливан. Не мога да отида на ресторант с ежедневните си дрехи.
— Разбира се, скъпа. Ще ти я донеса.
— Да не забравиш и златистия шал — онзи, дългия, не знам дали си го спомняш. Ще го намериш в третото чекмедже на шкафа, третото отдолу нагоре.
— Ще го намеря, не се притеснявай.
— Благодаря ти, миличък — измънка тя и в гласа й се промъкнаха гальовни нотки, които Картър добре познаваше. — А ти как си?
— Добре съм… Искаше ми се да се прибереш у дома…