Шестнайсета глава
След няколко дни намери в пощенската кутия писмо и още преди да го отвори, нещо му подсказа, че е изпратено от Гауил. Беше в обикновен бял плик, надписан с едър и по-разкривен почерк; адресът и името на подателя липсваха. Картър забеляза едва видимото пощенско клеймо на Лонг Айлънд. Беше тръгнал да напазарува някои неща, които Хейзъл беше пропуснала, но като видя писмото, се качи обратно в апартамента, за да го прочете. То гласеше:
„Драги Фил,
Чувствам, че трябва да ти съобщя онова, което не успях при предишния ни разговор. Пропуснах да те уведомя, че хората ми наблюдават апартамента на Съливан, както наблюдаваха и предишното му жилище на Петдесет и трета улица. Навярно си чувал от жена ти за стария му апартамент, където тя отсядаше по време на посещенията си в Ню Йорк. Може би не си ме разбрал, но твърдя, че връзката й със Съливан продължи повече от четири години. Дори синът ти трябва да знае, защото днешните деца са доста будни. Останах с впечатлението, че онзи ден ме помисли за лъжец, което ме вбеси, защото аз също съм жертва на господин Дейвид Съливан и бях принуден да понеса несправедливите му нападки. Може би не ти е известно, че миналия месец жена ти два пъти посети апартамента му. Възможно е посещенията й да са били по-чести, но хората ми са я забелязали само два пъти да влиза там. Мислиш ли, че щях да ти пиша всичко това, ако не беше вярно? Обзалагам се, че съпругата ти не е споменала за двете си срещи със Съливан. Питам се дали не я залъгва с обещания, че ще ти намери работа, но при условие, че тя откликне на ухажването му. Нищо чудно — от този човек могат да се очакват всякакви низости. Осъзнай се, Фил, и погледни истината в очите. Двамата още са любовници. Предполагам, че ще поискаш доказателства. Готов съм да ти предоставя записките на моите хора и магнетофонни записи на разговорите между жена ти и Съливан, до които се добрах случайно. Някои са проведени преди шест месеца, други — по-късно. Можеш да ги прослушат винаги когато пожелаеш. Ако искаш, ще накарам едно от моите момчета да я фотографира, когато влиза в дома на Съливан.
Не ми е приятно да ме мислиш за лъжец. Ето адреса ми, ако решиш да се свържеш с мен…“
Изразът „едно от моите момчета“ накара Картър да се поусмихне, въпреки че изобщо не му беше до смях. Явно Гауил страдаше от мания за величие и намекваше, че разполага с екип платени детективи. Грижливо бе написал адреса си в Джаксън Хайс, както и телефонния си номер. Картър ги прочете, сетне скъса писмото и го хвърли в кошчето за смет.
Дейвид Съливан телефонира около три следобед и съобщи, че приятелят му Бътъруърт се е върнал и очаквал Картър да му се обади, за да си уговорят среща.
— Още нещо, Фил. Свободен ли си днес… да речем до шест? Искам да обсъдим нещо.
— Разбира се, Дейвид. Заповядай у дома.
— Предпочитам да поговорим насаме. Имаш ли нещо против да се срещнем в апартамента ми?
Картър се съгласи, но след като затвори телефона, го обзеха мрачни предчувствия. Питаше се дали Съливан няма да признае, че цели четири години спи с жена му. Опита се да прогони предателската мисъл и отиде да вземе телефонния указател, който Хейзъл държеше в дрешника под предлог, че мястото му не е във всекидневната. Откри номера на компанията „Дженкинс и Фийлд“ и помоли да го свържат с господин Бътъруърт.
Човекът се оказа много любезен и му определи среща в петък, в десет сутринта.
Хейзъл обикновено се прибираше към шест, затова Картър помоли Тими да й предаде, че отива при Дейвид и ще се върне след около час.
— Мама няма ли да дойде с теб? — попита момчето.
— Не. Кажи й, че Дейвид е искал да поговорим насаме. Мисля, че става въпрос за някаква работа.
— Няма ли да ме вземеш със себе си?
Картър, който вече беше на вратата, рязко се извърна и нещо го жегна, като забеляза изражението на сина си. Очевидно Тими беше много привързан към Съливан.
— Ще ти бъде скучно, моето момче. С Дейвид ще говорим за неща, които не разбираш.
— Моля те, нека дойда… нали ще останем само един час…
— Съжалявам, Тими, но не мога. А сега трябва да тръгвам, иначе ще закъснея.
Взе такси до дома на адвоката. Позвъни и когато дочу бръмченето на автомата, натисна дръжката на входната врата. Жилището на Съливан заемаше целия трети етаж. В сградата имаше още три апартамента.