Адвокатът го посрещна, взе палтото му и го попита дали иска да пийне нещо.
— С удоволствие. Но да не бъде много силно.
Съливан отиде до барчето в ъгъла на дневната, а Картър мълчаливо зачака какво ще последва.
Адвокатът му подаде питието, наля и на себе си и заговори:
— Днес ми телефонира Гауил. Разговорът беше доста неприятен. Спомена, че се е обаждал и на теб. — Съливан напрегнато го изгледа. Лицето му беше посърнало и необичайно бледо.
— И нашият разговор не беше от най-приятните.
— Разбрах какво ти е наприказвал. Слушай, Фил… — Той се втренчи в празната камина, като че се опитваше да събере мислите си или смелостта си. — Хейзъл ми позвъни в понеделник през нощта… след рождения й ден. Беше много разтревожена. Сподели, че ти е казала… за нас. — Обърна се и изгледа госта си.
— Да.
— Не те е излъгала. Извинявай, Фил…
— Моля те, престани — нетърпеливо го прекъсна Картър. — Да забравим миналото. Уверен съм, че Хейзъл ще го преживее… Всъщност се надявам, че всички ще го забравим.
— Сигурен съм — тържествено заяви адвокатът. — Тревожи ме онова, което научих от Гауил. Съобщил ти е нещо, което не е вярно. Излъгал те е, че връзката между мен и Хейзъл е продължила четири години.
— Точно така ми каза.
— Не е вярно.
Картър безмълвно го наблюдаваше. Съливан също замълча, сякаш искаше да чуе от него, че е невинен.
— Не съм споменавал пред Хейзъл за срещата ми с Гауил.
— Знам. Щеше… — Адвокатът се сепна и отново млъкна. „Щеше да ми каже“ — мислено довърши изречението му Картър. Жадно отпи от чашата си и се опита да потисне гнева си. Съливан не беше олицетворение на добродетелността, но Гауил бе сто пъти по-лош от него.
— Не му повярвах — промълви той.
— Радвам се. — Адвокатът видимо изпита облекчение и скованите му рамене се отпуснаха. — Отвратителна история, при това засяга достойнството на Хейзъл. — Той се поизпъчи, сякаш беше неин защитник.
Картър се питаше дали не трябва да се радва, че връзката между Съливан и съпругата му е продължила само три седмици, не четири години. Накрая реши, че наистина има повод за радост.
— Приемаш случилото се много спокойно, Фил — обади се Дейвид.
„Нима?“ — мислено възкликна Картър и сви рамене.
— Обичам Хейзъл. Пък и вече не сме във викторианската епоха, нали? — Ала щом изрече тези думи, установи, че още разсъждава като типичен викторианец.
— Гауил е способен на всичко. Сигурен съм, че ще продължи атаката си особено като види, че е безрезултатна.
— Какво имаш предвид?
— Вече споменах, че той ме ненавижда. Ще изпита огромно удоволствие, ако ме пребиеш… ако ме очерниш пред шефовете ми. Повярвай, че дори в днешно време подобна история може да съсипе кариерата ми.
Картър изпита отвращение и презрение към този безчувствен човек, който се тревожеше единствено за кариерата си и не помисляше, че е разбил едно семейство.
— Бъди спокоен, няма да злословя по твой адрес. Но от Гауил можеш да очакваш всичко.
— Прав си. Имам чувството, че изчаква най-подходящия момент, за да нанесе удара си. Знаеш ли какво ми каза? — Съливан кисело се усмихна. — Бил си побеснял от гняв, когато ти съобщил, че с Хейзъл сме любовници от четири години. Заплашил си бил да ме убиеш.
Картър го наблюдаваше изпод око.
— Започвам да си мисля, че няма да е зле да си наема телохранител — продължи адвокатът, а Картър си помисли, че изобщо не го е грижа за безопасността на съперника му. Хрумна му, че според закона на джунглата, който се спазваше в затвора, ако човек разбере, че друг затворник е спал с жена му, то рано или късно любовникът ще бъде открит мъртъв в някой коридор.
— Защо ме гледаш така? Нима не ми вярваш? — обади се Съливан.
— Ами… вярвам ти.
— Слушай, Фил, не бива да се отнасяш с безразличие към заплахите му. И преди съм ти казвал, че Гауил ще накара някого от горилите си да ме убие, сетне ще направи така, че обвиненията да паднат върху теб. Не разбираш ли, че се опитва да предизвика гнева ти, за да осъществи дяволския си план?
— Разбирам.
Настъпи тишина. Адвокатът се намръщи и закрачи из дневната, сякаш изгаряше от желание да каже още нещо. Картър се настани на канапето и за първи път от много време се почувства щастлив и спокоен. Забавно му беше, че Съливан се безпокои за живота си. Не знаеше какво е да прекараш шест години в затвора, където животът ти виси на косъм всеки ден.