— Наложи се да влизам два пъти в дома на Съливан — веднъж да монтирам касетофона, сетне да го взема. Да видим какво имаме тук… Марчанд… — Върна касетката в кутията и извади втора. — Пак е за Марчанд. Той е друг мой голям приятел — иронично допълни и продължи да рови в кутията.
Картър дръпна от цигарата си и си каза, че Гауил е психичноболен; навярно параноята му се е подсилила от разследването, организирано от Съливан. Погледна към записките, натрупани върху канапето, и се запита дали Гауил е събирал информация за всички, за които си е въобразил, че го преследват. Какви ли суми беше платил, за да се добере до гнусните подробности? Може би затова беше почти разорен и живееше в евтин апартамент.
— А, ето къде били — промърмори домакина. — Виж, на всяка касетка пише „Съливан“.
Пусна касетофона и доволно се усмихна. Картър се усмихна, докато слушаше разговора между адвоката и момчето от ателието за химическо чистене, което бе пропуснало да донесе белия смокинг на Съливан. Някаква врата се затръшна и настъпи тишина.
— Грег, защо не превъртиш лентата? — обади се той.
— Невъзможно е, защото ще пропуснеш нещо — отговори Гауил, който се беше привел над касетофона; дочу се гласът на Съливан, който запази маса за девет часа в някакъв ресторант.
— Монтирахме подслушвателното устройство в слушалката — самодоволно прошепна Гауил.
Отново настъпи тишина. Той превъртя лентата, докато се дочуха гласове. Хейзъл влизаше в дома на Съливан.
— Как си, скъпа? — попита я адвокатът.
— Добре, а ти как си? Какъв ден, а?
— Запазих маса за девет, невъзможно беше за по-ранен час. Нали нямаш нищо против, миличка?
— Напротив — така ще бъдем по-дълго заедно. Идва ми да си сваля обувките.
— Хвърли ги, щом те убиват — засмя се Съливан. — Искаш ли нещо за пиене?
— Не още. Благодаря.
— Скъпа…
Отново се възцари тишина и Картър си помисли, че навярно двамата се целуваха.
— Как ти се струва? — обади се Гауил.
— Не ставай смешен. Трябваше да поставите подслушвателното устройство в спалнята, за да докажете нещо — засмя се Картър.
— Тими не се ли бои да остава сам? — прозвуча гласът на адвоката.
— Ще спи при един негов съученик — беше отговорът на Хейзъл.
— Чудесно! — възкликна Съливан, сетне двамата напуснаха помещението, защото гласовете им постепенно заглъхнаха.
— Чу ли? — попита Гауил. — Записът е направен само преди няколко месеца, през октомври.
Картър познаваше нюансите в тона на Хейзъл и настроенията й. Много пъти беше разговаряла с него по същия начин.
Гауил изключи касетофона и иронично повтори:
— „Тими ще спи при негов съученик.“
Ръцете на Картър трепереха, но той ги разпери престорено небрежно и заяви:
— От време на време синът ми прекарва нощта при приятел, особено ако планираме да се приберем късно от някое празненство.
— Хайде, приятелю, не се преструвай на толкова наивен.
Картър кисело се усмихна. Не можеше да продължи да се преструва, че не се е случило нищо особено. Ако се съдеше по надписа на касетата, записът наистина беше направен през октомври; не му се вярваше досадникът да е подправил датата.
Гауил грабна чашата му, напълни я и я сложи на масичката, сетне заяви:
— Най-добре ще бъде някой следобед да проследя жена ти и да ти се обадя, когато е със Съливан. Ще отидеш в дома му и…
— И какво?
— Ще… ще го удушиш в собственото му легло.
Картър почувства, че челото му е покрито със студена пот.
— Мисля, че го мразиш повече, отколкото го мразя аз, и ти ще ме изпревариш.
— А пък аз мисля, че именно ти имаш моралното право да го довършиш.
— Отстъпвам ти тази чест — засмя се Картър, сетне сведе очи към чашата си, тъй като Гауил напрегнато го наблюдаваше. Докосна влажното си чело и му хрумна, че се чувства както навремето, когато се отказваше от морфина.
— Какво ще кажеш за една доза? — попита домакинът, сякаш беше прочел мислите му. — Скрил съм нещичко в тоалетната. Дрогата е първокласна, сам ще се убедиш.
Картър се облегна назад и дълго мълча, макар да знаеше, че не ще устои на изкушението. Накрая промълви:
— Защо не?
— Излъгах те, че съм го скрил в тоалетната, но сега ще го донеса. — Гауил скочи от мястото си като добър домакин, който се старае на гостите му да не им липсва нищо и отиде в спалнята, сетне влезе в банята.