Картър разбра, че момчето я е изчакало да се прибере или се е събудило и й е разказало как са прекарали вечерта.
— Ами… нищо особено. — Той си спомни, че не се е измил, и се върна в банята. След няколко минути се върна; носеше костюма си, който окачи в гардероба. — Как мина банкетът?
Тя го изгледа така, сякаш го мислеше за пиян. Или пък погледът й беше враждебен — може би се страхуваше, че истината ще излезе наяве. Запали цигара и произнесе сред облак дим, който почти закри лицето й:
— Добре.
— Все още ли твърдиш, че си била с колеги. Престани да ме лъжеш, Хейз.
— Добре, щом толкова държиш, ще научиш истината. Прекарах вечерта с Дейвид, който е много по-симпатичен от Гауил.
— Признавам, че бях при Гауил, но не съм прекарал няколко часа в леглото му.
— Аз също не съм била в леглото на Дейвид. Господи, какво ли ти е надрънкало онова нищожество. Нищо чудно, че си толкова агресивен.
— Агресивен ли съм? — Картър приседна на ръба на леглото. — Защо ме излъга за банкета. Защо изобщо си правиш труда да ми разказваш врели-некипели?
— А ти защо отиде при Гауил?
— Навярно, за да науча цялата истина.
Хейзъл смачка цигарата си в пепелника и раменете й се разтърсиха от сподавените й ридания.
Картър смутено се размърда и възкликна:
— Само това липсваше, Хейз.
Тя отметна глава, седна в леглото и го изгледа толкова спокойно, сякаш не беше ридала преди секунди, дори очите й не бяха насълзени.
— Не мога да живея без Дейвид. Предполагам, че през тези шест години съм свикнала да разговарям с него.
— Сигурно.
— Има лек характер, а напоследък ти си направо нетърпим.
— Изясни се, скъпа.
— Тази вечер си се надрусал с нещо, нали? С морфин ли си се инжектирал? Предполагам, че онзи калтак Гауил има всичко необходимо.
— Позна, миличка.
— Изглеждаш точно както понякога изглеждаше в затвора — привидно спокоен. Все едно кротък пияница. Ах, колко си фалшив!
— А пък ти прилагаш на дело максимата, че атаката е най-добрата защита. Гауил може да е всякакъв, но по всичко изглежда, че те познава по-добре мен. Наричаш ме „фалшив“, но съм по-естествен от твоя Дейвид. До гуша ми дойде от неговите лицемерни усмивки и услуги…
— Например тази, че ти намери работа. Затвори вратата, Фил.
Тези думи го засегнаха по-дълбоко от всичко, което беше казала тази вечер. Те подсказваха, че Хейзъл напълно се владее и най-голямата й грижа в момента е да не би Тими да чуе разговора им. Бавно затвори вратата и се замисли върху невероятната работоспособност и изобретателност на жените. Спомни си как Хейзъл беше поддържала къщата във Фримонт и същевременно неуморно се бе трудила в бутика за дрехи; беше се грижила за Тими, докато учеше в колежа; бе успяла да задържи цели шест години Съливан и едновременно да ощастливява (поне досега) съпруга си.
— Благодаря — сопна се тя и гневно го изгледа.
Картър беше сигурен, че го ненавижда… по-точно, че ненавижда променения от затвора Картър. Знаеше, че преди не е изпитвала подобно чувство към него. За миг усети, че губи почвата под краката си, идваше му да умре. Избърса студената пот от челото си и се обърна към съпругата си:
— Не отричам, че съм се променил, но не се опитвай да докажеш, че животът в затвора ме е превърнал в чудовище. Друг е въпросът, ако не ме харесваш. Най-обидно ми е, че ти повярвах. Реших, че с изключение на краткото ти увлечение по Съливан си ми била вярна. Ако бях…
— Ако не беше друсан, нямаше да ми говориш по този начин. — Тя запали втора цигара. — Да бъдем откровени, Фил. Знам, че в затвора си преживял истински кошмар, затова никога не съм те обвинявала, че вземаш морфин. Сигурна съм, че съзнателно си замъглявал съзнанието си, за да издържиш в онова отвратително място. Нямаше да ти се разсърдя дори ако беше истински наркоман.
Картър безпомощно разпери ръце.
— Говориш така, сякаш наистина ме мислиш за пристрастен. За бога, Хейзъл, това е едва втората доза, откакто съм излязъл от затвора!
— Точно така. Знам кога се беше надрусал за първи път — миналия четвъртък, когато ми заяви, че си отишъл на разходка. — Тя извърна глава и Картър машинално забеляза колко изящен е профилът й.
— Предубедена си срещу хората, които вземат дрога. Всъщност наркотиците не са по-страшни от алкохола, но консумацията на спиртни напитки е разрешена от закона, това е всичко.