— Щом наркотиците са толкова безобидни, защо са забранени?
— Може би защото контрабандата носи големи приходи.
— Нима твърдиш, че да се надрусаш, е все едно да изпиеш аперитив преди вечеря?
— Не, не е точно така.
— Таблетките, които вземаш, са на морфинова основа. Доктор Макензи ми обясни всичко. Тими също те намира променен. Та ти дори не умееш да общуваш с него, въпреки че е много по-лесно да намериш общ език с дванайсетгодишно момче, отколкото с хлапе на шест годинки.
— Грешиш. Пък и Тими е станал доста опърничав, откакто излязох от затвора. Честно казано, не го обвинявам. Сигурен съм, че е изтърпял много подигравки заради мен.
— Запитал ли си се някога какво съм преживяла аз? Мислиш ли, че съм се гордяла с факта, че си в затвора? Мислиш ли, че ми е било лесно да те възхвалявам пред нашия син и да му обяснявам, че си невинен?
— Скъпа, знам всичко това. Съжалявам, че се случи, известно ти е, че нямам никаква вина. А сега да се върнем на въпроса…
Хейзъл мълчеше. Знаеше какво ще последва.
— Кого предпочиташ — Съливан или мен?
— Не мога да живея без Дейвид… без да разговарям с него.
— И без да спиш с него, така ли?
Тя мълчеше.
— Сексът с него те привлича, нали?
— Не е там работата. Опитах се… повярвай, че сексът не е най-важното в отношенията ни.
— Говориш само от свое име, нали?
— Предполагам, че никога няма да ми повярваш… за мен смисълът на живота се състоеше в това от време на време да остана насаме с Дейвид, за да си поговорим.
— Бъди спокойна. Гауил ти е повярвал. Показа ми наскоро направени снимки, на които се вижда как влизаш дома на Съливан.
— Добре, вече знаеш истината. Надявам се това охлади амбициите на твоя приятел Гауил.
— Щом смисълът на живота ти се състои в срещите ти със Съливан, сигурно няма да се откажеш от тях. Или пък говореше в минало време?
— Не разбираш жените, още по-малко мен. Никога не си ме разбирал.
Картър угаси цигарата си и гневно възкликна:
— Престани да използваш тези изтъркани клишета. Разбирам потребността ти да разговаряш със Съливан, да чувстваш приятелската му подкрепа. За съжаление не проумявам защо една жена е готова да захвърли всичко и да спи с най-добрия си приятел, ако той я помоли. Не обвинявам Дейвид. Всеки мъж би постъпил по същия начин. Питам се само едно — толкова ли е трудно да осъзнаеш, че си омъжена за мен?
— Легнах с него, докато ти беше в затвора. Никога не съм ти задавала неудобни въпроси, но се чудя дали си останал толкова непорочен през шестте години в затвора?
— Не бих могъл да ти изневеря — усмихна се той, — освен ако предпочитах мъже.
— Какво ще кажеш за приятелството си с Макс?
Картър усети, че се изчервява.
— Признавам, че го харесвах, но не по начина, за който намекваш.
— Никога ли не си го пожелавал?
Той присви очи и внезапно изпита омраза към тази глупава, дребнава жена.
— Нямам намерение да отговарям на подобни въпроси.
— Понякога мълчанието е по-красноречив отговор. Всъщност Макс загина прекалено рано, за да…
— Престани, Хейз, само влошаваш положението.
— Нима?
— Навярно искаш да разбереш дали ми е хрумвало да се любя с него. Не отричам, че понякога ми се е искало. Нима искаш да си посипя главата с пепел заради една предателска мисъл? Знаеш ли, че подобни връзки са често явление и затвора, където хората са лишени от нормален полов живот? Никога няма да чуеш от мен, че съжалявам за познанството си с Макс. Как изобщо можеш да го сравняваш със Съливан? Само приятелството ми с него ме крепеше в онова отвратително място. Когато бях с Макс, не се питах дали спиш с Дейвид… през онези дни бях много наивен и все още вярвах в добродетелите ти. Признавам, че се дрогирах, за да не мисля за теб и Съливан. През безкрайните шест години отказвах да призная, че си негова любовница, защото това щеше да ме погуби.
— Значи признаваш, че си се друсал.
Настойчивостта й му напомни, че беше започнала да го ревнува от Макс от първия ден, в който й разказа за него, защото интуитивно беше осъзнала какво важно място заема неговият приятел в живота му. Ала Макс вече беше мъртъв; Картър не си спомняше да го е докосвал, освен когато го беше накарал да легне върху неговия креват. Никога не си беше казвал „обичам Макс“ и все пак беше емоционално зависим от него поради факта, че с този човек бяха почти неразделни. Всичко това беше едновременно простичко и много сложно…