Картър примигна и се втренчи в съпругата си.
— Кажи ми какво мислиш? — попита тя. Красивото й лице беше безизразно като изпръхнала от сушата земя, която трябва да бъде напоена от дъжда на неговите мисли.
— Че тежките ти думи… горчивината, стаена в душата ти… всичко това означава, че ще се стремиш да запазиш връзката си с Дейвид. Не възнамеряваш да го изоставиш, нали?
Хейзъл се отпусна върху възглавниците, извърна глава и прошепна:
— Не знам.
— Ще ти бъда признателен, ако веднъж в живота си постъпиш честно. Искам категоричен отговор.
— Невъзможно ми е да ти отговоря. — Тя затвори очи.
— Не мога без теб, Хейзъл. Върни се при мен.
— Уморена съм… не желая повече да обсъждаме въпроса.
Внезапно Картър се разгневи и възкликна:
— Престани с този цирк. Съливан ме покани в дома си, за да ме осведоми, че връзката ви била продължила само две седмици и четири дни. Добре го бяхте изрепетирали няма що! Приятелят ти нямаше смелостта да ми признае истината. Нима харесваш страхливците?
— Признавам, че Дейвид е слабоволев…
— По-точно е пъзльо. Връзката ви продължава, нали?
— Не… не в този смисъл. Остави ме на мира, спи ми се — промълви тя, без да отваря очи, и смръщи вежди.
Картър осъзна, че тази вечер няма да постигне нищо повече. Иронично се усмихна при мисълта, че не е пристрастен към морфина, а към съпругата си. Не й беше поставил ултиматум да се откаже от любовника си, не я беше заплашил, че в противен случай ще предприеме сериозни мерки. Прибра халата си в гардероба и се обърна. Хейзъл лежеше със затворени очи, почти скрила глава във възглавницата.
Двайсет и първа глава
— Здравей, Фил. Обажда се Грег. Как си?
Картър машинално се огледа, макар да знаеше, че Тими е в стаята си и че вратата му е затворена, сетне предпазливо отвърна, че е добре.
— Надявам се, че онази вечер си поприказвал с милата си съпруга.
— Не съм. — Картър дръпна от цигарата, която току-що беше запалил.
— Хайде, Фил, знам, че ме лъжеш. Бъди откровен с мен. Нали си сам… или пък момчето е вкъщи?
— Не.
— Хейзъл я няма — провлечено изрече Гауил, намеквайки, че знае всичко — Всевиждащият Грег.
Хейзъл действително беше позакъсняла, но всеки момент можеше да се прибере. Очевидно Грег държеше къщата под наблюдение, защото самият Картър се беше върнал преди малко.
— Какво си намислил този път? — попита го той.
— Жена ти ще продължи ли да се среща с онзи боклук? Обеща ли ти, че ще скъса с него?
Картър изпита непреодолимо желание да тресне слушалката върху вилката, но само я стисна още по-силно и не отговори, опитвайки се да овладее гнева си.
— Хей, Фил, защо мълчиш?
— Защото нямам какво да ти кажа. Извинявай. — Затвори телефона, отиде в кухнята и си наля скоч, без да го разрежда с вода. Хрумна му, че бяха изминали два дни след разговора му с Хейзъл, но в отношенията им не беше настъпила почти никаква промяна, само дето атмосферата беше натегната. Питаше се дали Тими е забелязал взаимната им враждебност и си отговаряше утвърдително. Положението ставаше нетърпимо. Картър чакаше отговор от съпругата си, а тя продължаваше да мълчи. Сигурен беше, че след около седмица Хейзъл ще измисли някакъв повод — вечеря с приятелката й Филис или служебен ангажимент — и ще прекара вечерта със Съливан. Може би дори сега беше с него и се беше забавила заради тайната си среща, въпреки че бе напуснала работа преди пет. Всъщност негласно бе отговорила на въпроса, който й бе задал преди два дни: щеше да продължи да се среща с адвоката и да спи с него. В противен случай досега щеше да е заявила намеренията си. Навярно си мислеше, че съпругът й ще се примири, тъй като прекалено много я обича.
Картър реши да изпълни онова, което беше намислил след откровенията й през онази нощ. Непременно трябваше да разговаря със Съливан. Ще го помоли да прекрати връзката си с нея или… Или какво? Нямаше закон, който да защити правата му и да й попречи да спи с любовника си. Най-абсурдното беше, че имаше солидни основания за развод, но не искаше да загуби Хейзъл.
Тя се прибра, влезе в дневната, погледна изпод око чашата в ръката му и промълви:
— Добър вечер.
— Здравей. Искаш ли едно питие?
— Благодаря, но преди малко изпих чаша вино. Нашият социолог господин Пиърс настоя да ме почерпи, защото ми връчи огромен ръкопис, който трябва да предам до утре. — Хвърли дебелата папка на масичката, после се усмихна и се протегна. — Схваната съм, усещам болки къде ли не. Имаш ли нещо против да вечеряме в китайския ресторант? Тими обича китайската храна, пък и с този ръкопис няма да имам време да готвя.