— Знам какво ви е казал Гауил, затова няма смисъл да увъртаме.
— Верни ли са твърденията му?
— Отчасти.
— Бяхте ли любовница на покойния?
— Да.
— Съпругът ви знаеше ли? — Детективът изгледа Картър, който се постара да запази невъзмутимото си изражение и се втренчи в масичката.
— Не бях му казала цялата истина.
— Във вторник вечерта обсъждахте ли с него вашата… връзка?
— Прибрах се много късно и действително говорихме по този въпрос.
Детективът отново стрелна с поглед Картър.
— Спомняте ли си дали през онази вечер или по друг повод съпругът ви да се е заканвал на господин Съливан?
— Не.
— Господин Картър, моля ви честно да ми отговорите какви чувства изпитвахте към Дейвид Съливан.
Картър разпери ръце и откри, че не знае какво да каже. Забеляза напрегнатото изражение на Острикър и се насили да говори.
— Знаех, че преди години е имал краткотрайна връзка с Хейзъл. Едва тази седмица научих, че още не са скъсали. — Убеден бе, че с думите си насочва подозренията върху себе си; ала беше сигурен, че Гауил вече е осведомил полицаите за точните дати, на които Картър го е посещавал, както и за записите. — Истината е, че нямах достатъчно време, за да осмисля чувствата си към него.
— Гауил ми разказа какво се е случило във вторник. Опитвали ли сте да се срещнете или да говорите със Съливан след онази нощ?
— Не.
— Възнамерявахте ли да го сторите?
Картър го погледна в очите и промълви:
— Не бях приключил обсъждането на въпроса с жена ми. Исках да изясним отношенията си.
— Извинете за неудобния въпрос, но за какво разговаряхте през онази нощ? — Детективът ги изгледа последователно.
Внезапно Картър забеляза, че Тими стои на прага на дневната. Стана и тръгна към него.
— Лягай си, моето момче. Утре сутринта ще ти разкажем всичко.
— Тези хора знаят ли кой е убил Дейвид?
— Засега нищо не е известно. До утре, приятелю. — Потупа го по гърба и макар момчето да се съпротивляваше, го съпроводи до стаята му и затвори вратата.
— И така, за какво разговаряхте? — настоя детективът, когато Картър се върна в дневната.
— Съпругата ми призна, че още не е скъсала с… приятеля си. — Той погледна към Хейзъл.
— Помолихте ли я да прекрати връзката си с него?
— Не бих казал…
— Попита ме как възнамерявам да постъпя — намеси се Хейзъл. — Отговорих му, че не знам, което беше самата истина.
— Бяхте ли влюбена в господин Съливан?
— Ами… да — едва чуто промълви тя.
— Съобщихте ли истината на съпруга си?
— Намекнах му за чувствата си.
— Възнамерявахте ли да поискате развод?
Тя поклати глава.
— Все пак имаме дете…
— В такъв случай би могло да се каже, че през изминалата седмица положението е било доста напрегнато поради неизяснените ви отношения.
— Прав сте.
Детективът очаквателно изгледа Картър, който промърмори:
— Така е.
Острикър прелисти бележника си, преглеждайки записките си, сетне заяви:
— Господин Картър, трябва да вземем отпечатъци от пръстите ви.
Униформеният полицай извади от куфарчето си необходимите материали.
Навярно това означаваше, че са открили добре запазени отпечатъци в дома на Съливан, помисли си Картър.
— Гауил спомена, че в затвора са осакатили ръцете ви — отбеляза детективът, докато последователно притискаше пръстите му.
— Да — промълви Картър. Откакто беше напуснал дома на адвоката, болката в палците му непрекъснато се усилваше и вече беше взел няколко болкоуспокояващи таблетки. Изпитваше ужас при мисълта, че Острикър ще притисне осакатените му пръсти към тампона.
— Оставете сам отпечатъците от палците си — обади се детективът.
Картър се подчини и въпреки болката плътно притисна пръстите си, за да не се налага да повторят процедурата.
— Открихме отпечатък в апартамента на господин Съливан, но за съжаление е доста неясен. Оставен е върху някакъв крак от мрамор, с който вероятно е извършено убийството. Повърхността му е доста грапава и единственото, което установихме, е, че отпечатъкът е от среден пръст. По дръжката на вратата има толкова много следи от пръсти, че не можем да ги различим.
Картър мълчеше. Спомняше си, че беше повалил Съливан със саблен удар по шията, но очевидно не беше останала синина или пък ченгетата не я бяха забелязали.