Върна се в дневната, приближи се до Хейзъл и я прегърна през кръста с желанието да я утеши. Ала тя рязко се отдръпна, сетне промърмори:
— Извинявай. Нервна съм. — Влезе в спалнята и затвори вратата.
В този момент на вратата се позвъни. Бяха детективът и младият полицай.
— Прекарахме почти целия ден с Гауил и с приятелите му — заяви Острикър. — Разбира се, взехме и техните отпечатъци.
Картър напрегнато го слушаше. Беше сигурен, че детективът не е дошъл в дома му, за да му съобщи за разпита на Гауил.
— Открихте ли други отпечатъци в апартамента на Дейвид? — обади се Хейзъл.
— Не — усмихна се детективът. Изглеждаше уморен, под очите му имаше сенки. — Единственият отпечатък може да бъде на господин Антъни О’Браян, на съпруга ви или на… как му беше името?… Чарлз Юарт. — Той погледна към полицая, който кимна, сетне го поправи: — Кристофър Юарт. — Въпреки че бележникът му беше отворен, днес не си водеше записки.
Картър си спомни, че Антъни беше мускулестият тип, когото беше заварил заедно с блондинката в дома на Гауил. Не бе сигурен дали именно него бе видял да тича надолу по стълбата, тъй като развяващото му се палто прикриваше фигурата му. Неволно потръпна, защото още тогава бе разбрал, че този човек ще бъде заподозрян в убийството на Съливан.
— Приятелите, с които Гауил е вечерял в петък, са от Ню Джърси. Единият е грък. И двамата потвърдиха, че са прекарали вечерта в гръцки ресторант в Манхатън. Оказа се, че не се срещат много често с Гауил и че са почтени семейни хора с добри професии. А отпечатъците им изобщо не съвпадат. — Извади от бележника си някаква снимка и добави: — Единствената конкретна улика, с която разполагаме.
Картър взе подадената му фотография, а Хейзъл се наведе да я разгледа. Виждаше се частичен отпечатък на среден пръст, къса вертикална линия пресичаше спираловидните извивки.
— Не можем да докажем нищо, защото отпечатъкът може да принадлежи на хиляди хора — обясни детективът. — Но все пак ни е от помощ, защото няма да разпитваме човек без подобен отпечатък. — Той леко се усмихна.
— Кой е този О’Браян? — поинтересува се Хейзъл.
— Приятел на Гауил. Работи като барман в едно заведение в неговия квартал. Според О’Браян и съквартиранта му в петък той се прибрал в седемнайсет часа в апартамента си в Джексън Хайтс. След петнайсет минути съквартирантът излязъл, а О’Браян твърди, че е останал вкъщи до деветнайсет, като взел душ и подремнал, а после излязъл, взел си сандвич от близката закусвалня и отишъл на кино. Очевидно е гледал филма, но никой не може да потвърди, че в петък вечерта го е видял в закусвалнята или в киносалона. Възможно е да е бил на кино в четвъртък следобед, преди нощната смяна, а вечерта е бил свободен. Не е криминално проявен — добави детективът и запали цигара.
— Но все пак го подозирате, нали? — попита Хейзъл.
Острикър се изкашля и я изгледа.
— Трябва да разпитаме много хора, госпожо Картър. Досега открихме един-двама доста… странни познати на Дейвид Съливан. — Той примирено се усмихна. — Сигурен съм, че убийството е извършено от човек, който е ненавиждал покойния; има и втора възможност — Съливан да е станал жертва на наемен убиец, изпратен от негов враг. Съгласен съм, че всеки би намразил адвоката, който се готви да съсипе кариерата му. Съливан скоро е щял да повдигне обвинения срещу една личност. Все пак в подобни случаи никой не убива адвоката, а отмъщава на онзи, който го е наел. — Детективът разкопча сакото си. — Навярно ще се съгласите, че ако следваме тази логика, главните заподозрени са Гауил и… вие, господин Картър.
— Няма ли да проверите алибито на О’Браян? — обади се Хейзъл.
— Разбира се. Освен това го държим под наблюдение заедно с още няколко души. Интересуваме се дали са теглили или внасяли големи суми в банковите си сметки, проверяваме с кого се срещат и разговарят. Такава е обичайната процедура.
— Предполагам, че само след няколко дни ще имаме резултати — престорено оптимистично заяви той.
— Какво знаете за онзи Юарт? — отново настоя тя.
— Той също живее в Ню Джърси, занимава се с продажба на коли. В петък вечерта е бил в ресторанта с Гауил и другите двама. Споменах го само защото съществува теоретична възможност отпечатъкът да е негов. Ала Юарт има алиби. Проверихме в сервиза, откъдето потвърдиха, че колата му е била там около час — от седемнайсет до осемнайсет часа. След това е отишъл в ресторанта в Манхатън. — Детективът въздъхна и се втренчи в някаква точка в пространството. — Гауил би могъл да наеме когото и да било, за да не си изцапа ръцете. Утре ще прегледаме банковите му сметки.