— Вашето алиби не е безупречно. Имали сте достатъчно време — особено ако сте взели такси вместо автобус да се доберете до апартамента на Съливан, да останете там пет, дори десет минути и да вземете друго такси до дома си. Всъщност едва ли са необходими цели десет минути, за да се убие човек с толкова тежко парче мрамор, нали?
Подобно „деликатно“ обвинение беше съвсем ново за Картър и коренно се различаваше от грубостите, с които беше свикнал в затвора.
— Не, разбира се — отвърна той.
Острикър погледна часовника си и се обърна към Гауил:
— Имате ли представа защо шефът ви не благоволи да се яви тук тази сутрин?
— Не. Може би му се е наложило да отиде до някой от своите апартаменти…
— За да се убеди, че наркотикът още е там — намръщено го прекъсна Острикър и стисна зъби, за първи път показвайки раздразнението си. — Май не прекарва много време във фабриката, а?
— Това си е негова работа.
Детективът отново се обърна към Картър:
— Потвърждавате ли показанията си за онова, което сте правили петък вечерта? Няма ли да ги промените?
— Не.
— Свалете си сакото, ако обичате. — Острикър отново се отправи към шкафа. — Ще ви изпитам чрез детектора на лъжата.
За голяма изненада на Картър детективът не накара другите двама да излязат. Прикрепи към голите му гърди каучукова пластина с кабел, а друга привърза към ръката му за измерване на кръвното му налягане, сетне започна разпита. Искаше да знае точно кога Картър е напуснал службата, кога е взел автобуса, колко време е вървял пеш, в колко часа си е купил вестник и точно кога се е прибрал вкъщи, където е заварил Хейзъл. После започна да му задава въпросите по друг начин:
— В петък не взехте ли автобуса до Трийсет и осма улица с намерението да посетите Дейвид Съливан?
Картър установи, че коварното подпитване не го е разтревожило особено много. Отговаряше машинално, като че въпросите му бяха безразлични, сякаш ги намираше за маловажни. Всъщност това беше самата истина — изобщо не го интересуваше какво ще се случи с него.
— Не сте ли казали на Съливан нещо от рода на „Писна ми от двуличието ти, от лъжите ти“, след което сте грабнали от полицата мраморния крак и…
— Не — прекъсна го Картър.
— Днес сте изключително невъзмутим, като че всичко това не ви засяга.
Картър въздъхна и го изгледа. Усети, че Гауил и О’Браян го наблюдават. Въпреки че седеше с лице към тях, нито веднъж не ги беше погледнал.
— Проявихте ли същото безразличие, когато във вторник вечерта разговаряхте със съпругата си?
— Не.
— Помолихте ли я да скъса със Съливан?
Внезапно Картър се разгневи от присъствието на Гауил и О’Браян. Размърда се на твърдия стол и промълви:
— Попитах я дали би могла… или по-точно дали би искала да го направи.
— Следователно сте я принудили да избира между вас и съперника ви. Навярно сте й заявили, че ако не го напусне, не я очаква нищо хубаво. Прав ли съм?
— Грешите. Не съм й поставял никакъв ултиматум.
— Кажете ми истината — какво ви отговори тя?
— Каквото… каквото вече ви казах — предпазливо отговори той. — Заяви, че била объркана, че не знаела как да постъпи…
Острикър нетърпеливо го прекъсна:
— Но този отговор не ви задоволяваше, нали?
Картър започна да се изнервя. Думите на детектива му напомниха за начина, по който доктор Касини несръчно беше опипвал раната му, за да провери дали вътре не е останало парченце от саморъчно изработения затворнически нож.
— Господин Картър, сигурен съм, че сте имали основателна причина да мразите Дейвид Съливан и да искате да го отстраните. През изминалата седмица сте имали повод и да изпитате убийствен гняв.
Картър не помръдваше.
— Как ще реагирате, ако ви кажа, че безусловно ще докажа вината ви? — Детективът се приближи и размаха пръст пред лицето му.
Ала Картър почувства, че нападките му са само блъф, сякаш Острикър играеше роля. Когато след минути завесата се спуснеше, двамата отново щяха да се държат като непознати, каквито всъщност бяха.
— Моля, опитайте — промърмори той.
— Абсолютен непукист! — обади се Гауил и се изкиска. — Браво, момчето ми!
Острикър го изгледа смразяващо и отстрани детектора. Картър не погледна към графиката, изписана от уреда и се опита да си внуши, че резултатът не го интересува. Детективът се наведе, прегледа диаграмата и постави нов лист хартия на валяка.