— Ако бях наел О’Браян, досега щях да съм намерил начин да му платя. Нима ме смяташ за такъв левак, че да ме спипат? Не виждаш ли, че не са открили нищо, освен скапаните ампули, дето по принцип не бяха мои?
Раздразнението му издаваше, че много повече се ядосва заради загубата на дрогата, отколкото за случилото се с О’Браян.
— Накисна ме пред ченгетата като наркопласьор, а аз нямам нищо общо с цялата работа — гневно възкликна той и скочи на крака.
— Защо кашонът с ампулите беше тук?
— Грасо ме беше помолил за услуга. Не съм получил нито цент от него.
Внезапно на Картър му дойде до гуша от лъжите на бившия му колега.
— Също като ограбването на „Трайъмф“. Предполагам, ще настояваш, че и от това не си получил нито цент.
Гауил почервеня от гняв и пискливо изкрещя:
— Не съм!
„Някой ден ще попадне в капана заради наглите си лъжи — помисли си Картър. — Или заради слабостта си понякога да казва самата истина.“ Остави празната си чаша на пода и се изправи.
— Значи така — не си получил нищо, въпреки че почти всяка събота и неделя си пътувал до Ню Йорк заедно с Палмър.
— Не! — отново изкрещя Гауил, сякаш беше подложен на изтезания.
— Тръгвам си — заяви Картър. Беше научил онова, което го интересуваше; О’Браян беше единственият, който знаеше истината.
Докато се отдалечаваше от сградата, забеляза черна кола, паркирана до отсрещния тротоар. Приличаше на полицейски автомобил. Той се запита дали и преди е била там, после си каза, че това изобщо не го засяга. Зад волана седеше някакъв мъж, който сякаш го наблюдаваше. След миг включи осветлението в купето и се приведе, като че да запише нещо — вероятно часа, в който той е излязъл от сградата. Когато стигна до уличната лампа на ъгъла, Картър погледна часовника — беше единайсет и половина.
Прибра се у дома и завари Хейзъл свита на канапето да чете някакви служебни документи. Той прибра палтото си в дрешника, влезе в дневната и се усмихна на съпругата си. Внезапно се почувства щастлив, че си е вкъщи.
— Какво се случи? — обади се Хейзъл.
— Разбрах, че Гауил не е платил на О’Браян и не знае как да го стори. Разбира се, той твърди, че не му дължи нищо.
— Откри ли нещо, което не ти беше известно?
— Гауил е вбесен, защото полицаите са го взели на мерник заради морфина.
— Как така? Доколкото разбирам, не са предприели нищо срещу него.
— Да, засега само го държат под наблюдение, но навярно ще му наложат някаква глоба. Предполагам, че проверяват банковите му сметки, поради което той не смее да изтегли пари, за да плати на О’Браян. — Картър леко се усмихна и продължи: — Следят и всяка негова стъпка, което го подлудява… Когато преди малко излязох от жилището му, забелязах полицейска кола, паркирана от другата страна на улицата.
Хейзъл стреснато го изгледа.
— Значи полицаите са те видели.
— Да, но това изобщо не ме притеснява. Хич не ме е грижа, дори ако са поставили подслушващо устройство в апартамента му. Опитвах се да разбера какво знае Гауил. Полицията цели същото.
Отпусна се на канапето, като се постара да не е прекалено близо до Хейзъл, но ненадейно тя протегна ръка и стисна дланта му. За първи път от няколко седмици проявяваше нежност към него, но нямаше намерение да разговаря откровено, сякаш жестът й заменяше всяко признание в любов и вярност.
Картър стисна зъби и се почувства още по-зле. Беше й казал, че подозренията би трябвало да паднат върху О’Браян, тъй като при него детекторът на лъжата беше показал по-големи отклонения. Това бе самата истина, но всъщност подкрепяше измислената му версия. Хейзъл очевидно не беше приела думите му за чиста монета, понеже в Ню Хемпшир беше повдигнала въпроса за халюцинациите. Той си даде сметка, че продължава да я лъже, защото я обичаше, защото не можеше да живее без нея. Внезапно се запита дали любовта му е искрена, или е проява на свръх егоизъм. Притегли Хейзъл към себе си и я прегърна.
Тя не проговори, но остана в прегръдките му няколко минути и Картър се почувства безкрайно щастлив. После нежно го отблъсна и промълви:
— Късно е. Да си лягаме.
Реши да не изкушава съдбата и тази нощ не се осмели отново да докосне Хейзъл, но нещо му подсказваше, че скоро отново ще бъде щастлив с нея.