Двайсет и седма глава
До седем в петък вечерта беше изпил два скоча в два различни бара в района на Четиридесета улица и въпреки че не бързаше да изгълта напитките си, все му се струваше, че стрелките на часовника са престанали да се движат.
Телефонира на Гауил, но той не беше вкъщи или пък не вдигаше слушалката. Питаше се какво ли означава това. Дали полицаите са го арестували, за да не може да предупреди Картър, че тази вечер ченгетата следят О’Браян? Но защо Гауил ще пожелае да му помогне? Предположението му беше безсмислено. Започна да набира номера му на всеки петнайсет минути. До девет вече беше обсебен от мисълта да го открие; готов бе дори да отиде в дома му и да разбере дали е вкъщи и защо не вдига слушалката.
С всеки изминал миг започваше да се убеждава, че Острикър му е подготвил капан и ще попадне право в него. Толкова често се озърташе, търсейки с поглед някой цивилен полицай, че минувачите започнаха да го заглеждат, и той насила престана да се обръща след всеки срещнат.
Импулсивно влезе в някакво кино на Двайсет и трета улица. Запали цигара, сетне започна през няколко минути да поглежда часовника си. В десет и петнайсет не издържа, изскочи на улицата и тръгна към южната част на града. Съгледа телефонен автомат в някакво магазинче за цигари, влезе и отново набра познатия му номер. Този път Гауил се обади и Картър въздъхна от облекчение.
— Сега пък какво си намислил? — заяде се Грег и тонът му успокои Картър. Чудеше се какво да му каже, накрая изтърси:
— Още ли не си платил на О’Браян?
— Не, а ти?
Въпросът беше толкова уместен, че той искрено се разсмя и се почувства по-добре, също като в затвора, когато се надсмиваше на съдбата, на истината и на кошмарните дни и нощи. Усети, че Гауил е напълно сериозен, и долови горчивината в гласа му. Това също беше характерно за бившия му колега и още повече го успокои. Внезапно престана да се кикоти и попита:
— Нали няма да излизаш? Мисля да се отбия при теб. Имам да ти казвам нещо. — Прекъсна връзката, преди онзи да му отговори, излезе от магазинчето и забърза към центъра на града. Но защо се бе обадил на Гауил? За да си осигури алиби, защото Грег щеше да потвърди, че е разговарял с него около единайсет. С усилие на волята забави крачка, за да пести силите си, ала имаше чувството, че продължава да препуска и енергията го напуска.
Озова се пет минути по-рано на мястото на срещата. О’Браян се зададе откъм централната част на града; носеше шапка и разкопчан шлифер, чийто колан беше провиснал, а в лявата си ръка стискаше вестник. Съгледа Картър, махна му с вестника и двамата се срещнаха на тротоара на Десета улица. Пресечката беше слабо осветена. Намираха се пред затворени гаражи и няколко ниски жилищни сгради. О’Браян се озърна и попита:
— Сигурен ли си, че не те следят?
— Да.
Наемният убиец изглеждаше с десетина сантиметра по-висок от Картър и разкопчаният шлифер го правеше огромен, но всъщност двамата бяха почти еднакви на ръст, само дето О’Браян беше по-тежък и по-силен.
— А теб не те ли следят?
— О, имах опашка. — Здравенякът се втренчи пред себе си и примирено въздъхна. — Както винаги. Обаче успях да ги преметна. Прехвърлих се от едно такси на друго, повторих процедурата и се отървах от преследвачите. По принцип не ми пука от тях, но сега… — Поусмихна се, погледна към Картър и нервно махна с вестника. — Носиш ли мангизите?
— Да — отговори Картър, а мислено броеше стъпките си. Вървяха бавно като хора, увлечени в разговор. — Искам да знам една подробност.
— Казвай.
— Дали отново ще ме изнудваш за пари.
О’Браян нервно се изкиска.
— Не съм длъжен да ти давам обяснения, нали? Да речем, че няма да ти искам повече… освен ако ченгетата рекат да ме бият. Да не мислиш, че ще ги оставя да ми избият зъбите и да ми счупят носа заради теб?
Враждебният му тон не изплаши Картър. Чувстваше омразата на О’Браян, както я беше чувствал в затвора, където всеки момент някой можеше да се нахвърли върху него заради приятелството му с Макс… въпреки че това никога не се беше случило. Едрият мъжага забави крачка. Наближаваха някаква висока сграда без прозорци — навярно беше склад. Пред нея имаше телена ограда, висока около два метра, и улична лампа. Някакъв човек вървеше към тях по отсрещния тротоар.