— Къде са мангизите? — попита О’Браян и рязко спря.
Картър погледна към непознатия от другата страна на улицата, който ги отмина, без да им обърне внимание. Посегна към вътрешния джоб на палтото си, престори се, че се колебае, и промърмори:
— Да отидем малко по-нататък.
— Защо? — подозрително запита здравенякът.
„Защото се намираме пред жилищни сгради и има опасност някой да надникне през прозореца и да види какво става“ — помисли си Картър.
— По-безопасно е — промълви и се запъти към склада, преди О’Браян да успее да възрази.
Онзи се поколеба, пъхна ръце в джобовете си и го последва. Бавно прекоси платното, като се оглеждаше. За миг улицата се освети от фаровете на някаква кола, която спря на кръстовището, сетне отново потъна в мрак.
Картър стоеше с лице към сградата, недалеч от уличната лампа; беше навел глава, сякаш броеше парите, които току-що уж беше извадил от джоба си.
О’Браян се приближи и промърмори:
— Господи, нима трябва отново да ги броиш?
Картър се обърна с гръб към светлината, а здравенякът се наведе да погледне какво има в ръцете му. В този момент Картър рязко вдигна ръце и го удари под брадичката, при което главата на О’Браян се отметна. Наемникът се опита да го удари, но той пъргаво отскочи встрани и с лявата си ръка му нанесе саблен удар под адамовата ябълка. Едрият мъжага се преви от болка, а Картър стовари ръката си върху тила му; О’Браян се строполи на тротоара, а той го настъпи по врата. Огледа се за някакъв камък, но когато се опита да го вземе, установи, че е зазидан в основата на оградата. Отново натисна с крак врата на О’Браян, който вече не помръдваше. Точно се готвеше да го ритне в лицето, когато дочу вик:
— Хей! Какво правиш?
Той побягна и сви по първата улица вляво. Внезапно забеляза, че към него се приближават някакви мъже, и забави крачка, като се стараеше да се движи в сянката на сградите. Сигурен беше, че човекът, който му беше извикал, щеше да се забави няколко секунди, докато оглежда мъртвеца. Прекоси булеварда, без да си направи труда да погледне табелката с наименованието му. Знаеше, че не тича и с поведението си не би привлякъл вниманието на минувачите, но му се струваше, че всичко се случва като в забавен кадър. Вървеше на юг, като често сменяше посоката. Внезапно почувства как нещо топло се стича по дясната му длан — вдигна ръка и видя, че кутрето му е окървавено. Опита се да изсмуче кръвта и с езика си усети, че раничката е малка. Извади хартиена кърпичка от джоба на палтото си и я притисна към порязаното място, без да спре нито за миг. Когато салфетката се напои с кръв, побърза да я хвърли в едно кошче за смет и да извади носната си кърпа.
Огледа се, забеляза таксито, паркирано пред някакъв нощен клуб, и помоли шофьора да го закара до Таймс Скуеър. Облегна се на задната седалка и се опита да се успокои; продължаваше да притиска сгънатата си носна кърпа към драскотината.
— Къде по-точно да ви оставя? — обади се шофьорът.
— На Таймс Скуеър и Седма улица. — Картър избърбори първото, което му дойде наум.
Раната беше престанала да кърви и той дори успя да я превърже така, че кървавото петно на кърпата да не се вижда. Плати на шофьора, като му подаде банкнотите с лявата си ръка, и му каза да задържи рестото.
Повървя по Пето Авеню, после се приближи до друго свободно такси и попита водача дали ще го закара до Джексън Хайтс — знаеше, че таксиметровите шофьори невинаги се съгласяват на толкова дълги маршрути. Но този се оказа сговорчив и само попита за адреса.
— Ще ви обясня къде да спрете.
Когато стигнаха до Джексън Хайтс, той накара шофьора да завие първо надясно, после наляво, накрая го помоли да го остави на едно кръстовище, където имаше няколко ресторанта и бар. Плати и тръгна към дома на Гауил, който се намираше наблизо. Погледна часовника си: беше дванайсет без петнайсет.
Докато прекосяваше някаква тъмна улица, му хрумна, че не е необходимо да отива при бившия си колега; можеше да вземе друго такси и да се прибере вкъщи. Ала точно сега не му се искаше да бъде у дома — чувстваше, че още трепери. Дори не беше в състояние да се обади на Хейзъл и да я предупреди, че скоро ще се върне. Продължи към жилището на Гауил, като се отби в някакъв магазин минути преди края на работното време и купи бутилка „Джони Уокър“.