— Подхвърляха ми само трохи. Уоли се държеше с мен като милионер с бедния си роднина — понякога ме вземаше със себе си в Ню Йорк и ми плащаше хотела. И на това ако му казваш „купуване“… — ядно промърмори той.
Картър неволно се усмихна.
— Защо не си поиска повече? Палмър и Дрексъл щяха да ти платят, за да не ги злепоставиш.
Гауил направи кисела гримаса и не отговори. „Навярно двамата мошеници са знаели нещо за него и са го държали в ръцете си“ — помисли си Картър и промълви:
— Няма значение… разбирам те. — Погледна към телефона, който в същия момент иззвъня, и побърза да добави: — Къде беше тази вечер?
Гауил, който посягаше да вдигне слушалката, стреснато отдръпна ръка.
— Аз ли? Бях в един бар и гледах боксовия мач по телевизията.
— Ще кажеш, че цялата вечер сме били заедно.
— Какво? — смаяно попита Гауил. Телефонът отново иззвъня.
— Срещнали сме се в бара. После си се прибрал у дома, а аз съм дошъл след малко с бутилка уиски.
— След колко малко? Какво означава всичко това?
— Обади се.
Гауил рязко отдръпна ръка, сякаш апаратът беше животно, което можеше да го ухапе, после колебливо посегна и вдигна слушалката.
Картър дочу гърлен мъжки глас и впери поглед в лицето на домакина.
— Ало? Да. Така ли? — Гауил доби смаяно изражение и изгледа Картър. — Не, не съм. Добре, ще дойда. — Затвори телефона и заяви: — О’Браян е мъртъв. — Присви тъмните си очи и уверено изрече: — Ти си го убил.
— Очевидно го е убил един от нас. Слушай, Грег, и за двама ни е изгодно да твърдим, че сме били заедно. Ще кажа на Хейзъл, че съм я излъгал за вечерята с колегите и съм дошъл при теб. Срещнали сме се в бара. Спомняш ли си дали имаше много посетители?
— Да.
— Къде се намира въпросното заведение?
— На булевард „Джексън Хайтс“. Как ли му казваха… Май „Роджърс Тавън“.
— Добре… Къде е ченгето, което дебне пред входа ти? — Той рязко се изправи и погледна към вратата, сетне към Гауил. — Не забелязах полицейска кола, но всъщност не съм се оглеждал.
Гауил с трепереща ръка избърса потта от челото си, сетне разкопча яката на пижамата си.
— Защо очисти О’Браян? Изнудваше ли те?
— Запитал ли си се защо умря Съливан? Да, аз убих О’Браян. Знаеш ли, че се сблъсках с него, докато тичаше надолу по стълбите в сградата на Дейвид? Навярно не желаеш да съобщя на полицията, че си му платил да отстрани Съливан.
— Божичко! — изстена Гауил и закри очите си с длан; по лицето му се изписа познатото страдалческо изражение.
Картър се усмихна и запали цигара.
— И двамата нямаме избор, Грег. Ето защо ти предлагам да се споразумеем. Ще твърдим, че сме били заедно и че О’Брайън сигурно е бил убит от човек, комуто е дължал пари.
— Божичко! — едва чуто повтори Гауил.
— Съгласен ли си?
На входната врата се позвъни. Гауил стана, залитайки отиде в кухнята, натисна бутона на домофона и се върна в дневната.
— Спомняш ли си кога отиде в бара? — побърза да го попита Картър, чудейки се дали изобщо ще получи отговор.
— В осем и половина. — Гауил безпомощно го погледна.
Картър осъзна, че в живота му е настъпил прелом. Заговори все така бързо, но много по-спокойно:
— Дошъл съм в бара към осем и половина. Два часа по-рано съм ти телефонирал, за да си уговорим среща… — На вратата се почука. — Беше ли си вкъщи в шест и половина?
— Да — отговори Гауил и отиде да отвори.
На прага стояха Острикър и някакъв непознат полицай.
— Добър вечер, господин Картър — обади се детективът.
— Добър вечер.
— А вие, господин Гауил, явно се готвите да си лягате.
— По това време хората обикновено си лягат.
Острикър и полицаят останаха прави. Детективът впери поглед в лицата на двамата и заяви:
— Господин Картър, може би сте научили новината. Тази вечер са открили трупа на О’Браян в Уест Сайд. Бил е пребит до смърт.
Картър безмълвно го наблюдаваше. Държеше почти празната си чаша в дясната си ръка, пъхнал кутрето си под дъното й.
— Къде бяхте двамата към единайсет?
— Мисля, че по това време се разхождах по булевард „Джексън Хайтс“. Почти цялата вечер прекарах в компанията на Гауил — отговори Картър.
— Какво означава „почти цялата вечер“?
— Ами… от осем и половина до към десет и трийсет… не погледнах часовника си, когато се разделихме.