— Днес следобед се размина на косъм със смъртта. Заради мен.
— Я не се занасяй! Сама съм си виновна. Ти нямаш нищо общо. Както сам каза, ако бях останала в града и те бях изчакала да се върнеш, това нямаше да се случи.
Сайръс свали бавно кърпата и погледна Юджиния.
— Нима си вярваш?
— Вярвам си, защото това е истината — отсече младата жена, после скръсти ръце и се облегна отстрани на вратата. — Няма да допусна да поемаш отговорността за кашата, която сама забърках днес следобед.
— Няма да допуснеш ли?
— Ами да, няма — подсмихна се тя. — И бездруго си се намъчил. Няма нужда да се товариш и с чувство за вина заради мен.
— Ти си невероятна.
Юджиния се надигна на пръсти и го целуна.
— Ти също.
Сайръс не се помръдна, когато младата жена се дръпна и отстъпи назад.
— Знам, че е глупаво да повдигам темата, но какво ще стане оттук нататък?
— С кое? С издирването на чашата на Хадес ли?
— Не ти говоря за тази проклета чаша — възрази той. — Говоря ти за нас.
Очите й бяха неразгадаеми и бездънни.
— А, за това ли!
— Доколкото си спомням — подхвана много предпазливо Сайръс, — в самото начало не пропускаше случай да подчертаеш, че между нас нямало нищо общо.
— Да, казах нещо от този род. Но според мен тогава ти беше на същото мнение, а после току подмяташе, че съм нагла, надута, високомерна снобка.
Той вдигна ръка.
— В собствена защита ще ти напомня, че все пак наблягах как имаме еднакви интереси в една доста интересна сфера.
— Сексът.
— Изречено с една-единствена дума, звучи твърде кухо, нали? — свъси се Сайръс.
— Да, така е. Интересно, но кухо.
Той се взря в очите й.
— Струва ми се, че може би и двамата сме грешали. Не бива да правим прибързани изводи само заради лошото първоначално впечатление.
— Сигурно си прав — усмихна се Юджиния. — Но защо ми говориш всичко това?
Сайръс си каза, че не трябва да се занимава с тези неща, които не бяха негова стихия. Пък и сега не беше моментът да си говорят за бъдещето. Не бе изключено това време никога да не настъпи. В такъв случай беше за предпочитане да си държи езика зад зъбите.
— Ще ти кажа, когато съм готов — рече той, после метна хавлиената кърпа и тръгна към Юджиния. — Сега ще си легна. С теб.
Тя обви ръце около врата му.
— Звучи ми като план.
Юджиния продължаваше да се усмихна, но на Сайръс му се стори, че е доловил в очите й сянката на разочарованието. Какво ли искаше тя да й каже? Той обаче реши, че не е много уместно да я пита. Току-виж отговорът не му допаднал.
Допря устни до нейните, занесе я до леглото и я положи върху намачканите завивки. Желанието го обзе толкова внезапно, че той насмалко да се свлече върху нея. Притегли я към себе си, разбрал по очите й, че и тя го желае.
Желаеше го! Засега това бе достатъчно.
Обгърна го топлото ухание на тялото й.
Сайръс отмести деколтето на нощницата и обхвана с длан гърдата на младата жена. Прокара палец по зърното. Юджиния простена и се изви на дъга към него. Сайръс се пресегна и допря длан между бедрата й.
Той затаи дъх, почувствал, че Юджиния впива пръсти в него. Милувките й бяха нежни и неописуемо възбуждащи. Сайръс я гали, докато тя се разтрепери.
Юджиния вдигна колене и обгърна бедра около кръста му. Сайръс усети точно в кой миг прелестният пречистващ огън на споделената им страст изгори и сетните останки от кошмара.
Юджиния се събуди малко след изгрев-слънце. Известно време лежа, без да се помръдва — недоумяваше какво ли я е изтръгнало от учудващо дълбокия сън.
После се сети за картината от поредицата «Стъкло», която двамата със Сайръс бяха намерили. Имаше нещо в изображението на чашата на Хадес, нарисувано от Нели, което я притесняваше.
Сайръс се размърда до нея и преметна тежък крак върху бедрото й.
— Будна ли си?
— Да — потвърди тя и извърна глава върху възглавницата. — Мислех си за четвъртата картина. Защо ли са я оставили в тайния сейф на Давънтри?
Сайръс се прозина.
— Може би крадецът е решил да си направи шегичка.
— Наистина ли смяташ, че който е откраднал от сейфа чашата — ако наистина някой я е откраднал, — е оставил картината, за да се присмее на следващия, дошъл да я търси?
— Твърде възможно е. Чашата на Хадес открай време е привличала разни особняци. Но има и други вероятности.
— Например?
Той я погледна замислено.
— Интересното е, че Давънтри е рискувал да покаже на Нели чашата на Хадес. Сигурно й е вярвал.