Юджиния сви рамене.
— Според мен е разчитал на това, че с лекота замайва главите на младичките хубави художнички. Вероятно е смятал, че Нели му се подчинява безпрекословно. Той беше много безочлив.
Сайръс кимна.
— Откъдето и да го погледнем, следващата стъпка е да се заемем с членовете на Клуба на ценителите. Тъй като чашата е изчезнала, сега те са най-вероятните заподозрени.
— Никога не се отказваш, нали?
Сайръс се усмихна едва-едва.
— Една от любимите приказки на дядо ми Боу бе за костенурката и заека. В крайна сметка побеждава онзи, който работи бавно и упорито.
— Знаеш ли какво мисля аз?
— Какво?
Юджиния се подпря на лакът.
— Мисля, че нарочно създаваш у другите впечатлението на бавен и тромав, просто това ти помага. Така другите не внимават. И те подценяват.
Сайръс се замисли над думите й и поклати глава.
— Не, такъв съм си.
— Не на мен тия! Приличаш ми на героя, който идва от пустинята на бял кон и погва лошите.
— Само не ме изкарвай герой! — рече детективът, без да се усмихва.
— Но ти си си герой — възрази младата жена и се наведе, за да го целуне лекичко по устните. — Тръпки ме побиват, като си помисля, че почти се бях отказала да търся своя герой.
Мина доста време. Той усети, че Юджиния се размърдва до него.
— Сайръс!
— Да! — отвърна детективът и прокара пръсти през разрешената й коса.
Още си мислеше за онова, което му бе казала одеве. През годините го бяха наричали как ли не, бяха му казвали, че човек може да разчита на него и да му има вяра, че той е непоклатим като скала. Но никой досега не го бе наричал «герой».
— Искам да погледна още веднъж картината, която намерихме в сейфа — каза Юджиния. — Снощи бях толкова развълнувана, че насочих цялото си внимание към самата чаша. Но има нещо и във фона, което ми се стори познато.
— Познато ли?
— В цветовете. Но нека първо я разгледам още веднъж и тогава ще ти кажа какво имам предвид.
След четирийсет и пет минути Сайръс донесе картината в кухнята, където Юджиния пълнеше кафе машината. Тя се извърна и погледна изображението на чашата на Хадес.
На утринната светлина видя оттенъци на багрите и подробности в техниката, които снощи не бе забелязала от вълнение. Помисли си, че Нели е била наистина много талантлива.
— Чашата е нарисувана със същата техника, която Нели е използвала и при другите стъклени предмети — рече тя след малко.
Обърна се и се облегна на плота. Пак плъзна очи по платното, за да разбере по какво се различава то от другите три картини в поредицата «Стъкло».
— Е? — подкани нетърпеливо Сайръс.
— Фонът е рисуван набързо и, не със същата съвършена техника, както чашата. Както ще забележиш, този път Нели не е използвала за фон хранилището.
Сайръс се взря в платното.
— Различно е — съгласи се той.
Юджиния се приближи до картината. Протегна ръка и докосна дебелите мазки акрилна боя.
— Според мен е рисувала върху първоначалния фон. И е бързала.
— На някои места боята изглежда по-плътна, отколкото на други.
— Това не е стилът на Нели — поясни младата жена. — Върху фона е нанасяла акрилната боя така, сякаш е акварел. С бързи, припрени широки движения на четката. Почти никакви светлосенки, за разлика от другите картини в поредицата.
— Продължавай — подкани Сайръс и я погледна. — Спомена нещо за цветовете.
Тя се усмихна.
— Сега погледът ти не е така изцъклен както друг път, когато ти говоря за изобразително изкуство.
— Сега си приковала цялото ми внимание.
Развеселеността на Юджиния изчезна.
— Виждам.
Обърна се пак към картината. Каза си, че не бива да прави прибързани заключения. По принцип интуицията беше хубаво нещо, но в такива сериозни въпроси бе по-добре Юджиния да се придържа към фактите. И да се осланя на логиката. Вгледа се съсредоточено в цветовете и абстрактните форми около чашата на Хадес. Изведнъж усети, че й се завива свят и губи ориентация.
Това бе невъзможно!
— Около чашата сякаш гори огън — прошепна тя колебливо.
Сайръс се усъмни.
— Може би. Прекалено много червени и оранжеви оттенъци. И какво, ако гори огън?
— Връзва се. Стъклото се ражда в огъня. Такъв фон би бил логичен. Но другите цветове, които Нели е използвала около чашата… — не се доизказа Юджиния, все още изумена от собствените си изводи.
Сайръс пак погледна свъсен картината.
— Зелено и жълто.
— Не жълто, а кехлибарено — поправи го младата жена и се вкопчи с все сила в плота зад себе си.
В съзнанието й изникнаха спомени от последното посещение на Нели.
Не зазиданата стена до камината, натъпкана с плътна мъхеста розова изолация. Купчинките ръчно рисувани стъклени плочки, чакащи да бъдат сложени около камината. «Изгарям от нетърпение да видя какво ще се получи, Юджиния. Ще стане невероятно», бе казала приятелката й.