Юджиния се запита какво ли ще стане, ако наистина намерят чашата на Хадес. За пръв път това й се стори напълно възможно. Дали, щом усетеше чашата в ръцете си, Сайръс щеше да изчезне от нейния живот?
При тази мисъл я плисна тъга, но тя храбро се отърси от нея.
— Дори и да не намерим чашата, да знаеш, че детективска фирма «Колфакс» ще издири Нели Грант — обеща Сайръс.
Тези думи я извадиха от потиснатостта, спуснала се като обръч около нея.
— Наистина ли мислиш, че Нели е жива?
— Нека го кажем така: мисля, че е твърде вероятно да си била права, когато каза, че според теб тя не се е удавила.
— Да де, но аз предполагах; че са я убили. Нямах причини да подозирам, че е инсценирала собствената си смърт.
— При всички положения ще разберем какво се е случило. Юджиния му вярваше.
— А Джейкъб Хюстън и Ронда Прайс?
— Според мен те ще бъдат в безопасност, когато разгласим, че са намерени и четирите картини на Нели Грант. Който е тършувал в къщите им, явно е търсел именно картините.
Юджиния се хвана здраво за парапета.
— Ако си прав, излиза, че някой знае: от картините може да се разбере къде е чашата на Хадес.
Сайръс мълча дълго. По едно време на Юджиния дори й се стори, че той не я е чул. А когато й отговори, тя вече знаеше, че детективът е стигнал до същия извод като нея.
— Да — изрече накрая Сайръс, — според мен можем да приемем, че някой знае колко важна е четвъртата картина от поредицата «Стъкло».
— Кой?
И този път той мълча дълго, преди да отговори.
— Би могло да е някой от Клуба на ценителите.
Но Юджиния усети, че детективът не вярва в това.
— Или?
— Или Деймиън Марч.
Изведнъж тя почувства колко студен е вятърът и се загърна още по-плътно е якето. След миг Сайръс я прегърна през раменете и я претегли до себе си.
Стояха заедно на парапета, докато фериботът се приближаваше все повече и повече до пристанището.
Детективът влезе в апартамента и още преди да е направил и крачка, стовари на пода сака си и двата куфара на Юджиния, после се огледа до немай-къде заинтригувано.
Смяташе, че е свикнал с изтънчеността на младата жена, която толкова й отиваше. След като бе установил колко умна и земно страстна е, колко силна под повърхността, бе престанал да обръща внимание на външната страна, на която Юджиния толкова държеше. Ала сега лъскавото обзавеждане на дома й му напомни силно до болка, че тя живее в свят, съвсем различен от неговия.
— Апартаментът определено носи твоя дух!
— Не ми звучи като комплимент — свъси се младата жена, после отвори гардероба и окачи калъфа за дрехи.
Детективът прекоси антрето и застана на арката към хола. Огледа големия бял килим.
— Да се събуя ли?
— Да, ако обичаш — отвърна Юджиния, после изу ниските си обувки и ги ритна в гардероба за връхни дрехи. — Сложи си нещата тук.
Сайръс усети тежкия пистолет под якето.
— Ако не възразяваш, предпочитам да не се събличам. Струва ми се хладно.
Тя го погледна изненадана.
— Не съм забелязала. Ще пусна отоплението.
— Не се притеснявай, не ми е чак толкова студено.
Изу мокасините и ги побутна с палеца на крака в гардероба. Младата жена се поколеба, сякаш сега, когато той бе на нейна територия, не знаеше какво да прави с него. Сайръс се усмихна едва-едва.
— Май не се вписвам в декора ти.
— Я не се занасяй — възкликна домакинята и погледна към арката. — Сигурно искаш да видиш камината.
— Да.
— В хола е — поясни Юджиния и влезе в стаята с белия килим.
Детективът я последва, като оглеждаше различните стъклени скулптури, подредени в помещението.
— Това личната ти колекция ли е?
— Да.
Сайръс кимна. Белият апартамент с изтънчено оскъдни тонове и изискани линии бе просмукан с такава чистота, че той се притесни.
— Знаеш ли, Юджиния? Ти живееш в художествена галерия.
Тя му се усмихна някак изненадано.
— Странно е, че го казваш. Тъкмо си мислех същото. Едва днес го забелязах.
Детективът погледна лявата стена и видя камината.
— Сега вече разбирам какво ми обясняваше за тоналността на плочките. Те са в същите цветове, както фонът в картината с чашата.
— Нали ти казах! А картината над камината също е на Нели, подари ми я последния път, когато я видях.
Той я погледна, сетне прекоси стаята, за да разгледа и ръчно рисуваните плочки около газовата камина.
— Къде на стената е имало дупка в деня, когато е идвала Нели?
— Долу вдясно от камината.