— Какво толкова странно има в това? — свъси се Юджиния.
— Толкова ли не разбираш? — погледна я Сайръс. — Решил е, че си се възползвала от възможността да отседнеш в Стъклената къща, защото и ти си чула мълвата за чашата на Хадес.
— Моля? — вторачи се младата жена в Деймиън. — Но това не е вярно. Съвсем до скоро дори не вярвах, че чашата съществува. Отидох на острова да разбера какво се е случило на Нели.
Другата жена вдигна рязко глава.
— Отишла си да ме търсиш ли?
— Мислех, че си мъртва — пророни едва чуто Юджиния. — Но не вярвах, че си се удавила. Реших, че са те убили.
— И си искала да разбереш кой го е направил. О, Юджиния! И през ум не ми е минавало, че… — разрида се Нели.
— Извинявайте, госпожице Суифт — усмихна се чаровно Деймиън на Юджиния. — Съвсем естествено предположих, че търсите чашата. Признавам си, не ми хрумна, че ще си губите времето да разследвате предполагаемата смърт на госпожица Грант. В края на краищата коя е тя — някаква глупава художничка, работила по една случайност при вас. От къде на къде ще се интересувате какво й се е случило?
— Съмнявам се, че ще ме разберете — отвърна Юджиния.
Нели наведе глава, при което огненочервената й коса се спусна напред.
— Извинявай, Юджиния.
— Недей да плачеш, Нели! — каза приятелката й и се пресегна да я помилва.
Марч стисна още по-силно пистолета.
— Не мърдайте, госпожице Суифт!
Юджиния замръзна, ръката, която бе понечила да сложи върху рамото на другата жена, застина насред въздуха.
— Какво отвратително същество сте, Марч!
— Зависи от гледната точка — отговори Деймиън.
Сайръс забеляза бунтовните пламъчета в очите й.
— Недей, Юджиния.
Пое си въздух чак когато тя без особено желание отпусна ръка.
— Ще направите добре, ако го послушате, скъпа — каза благо — благо Деймиън. — Той ме познава много хубаво.
— Ще ни убие — прошепна задъхано Нели.
— Бива ли да сте толкова черногледа, госпожице Грант — схока я Деймиън. — Казах ви, че стига да сте отзивчиви, не виждам причина да не се разделим по живо, по здраво и да не се видим никога повече. Девизът ми гласи: живей си живота и остави и другите да го живеят!
— Освен ако някой не ти мъти водата. Както Кейти — поправи го Сайръс.
— А, да, малката Кейти! — поклати глава уж покрусено другият мъж. — Голяма досада беше. Освен че преди три години ми помогна да инсценирам кражбата на чашата на Хадес, тя знаеше и че смятам да изчезна. Нямах, разбира се, никакво намерения да я взимам със себе си в новия си живот. Кейти не беше моят тип.
— Ти я използва — пророни едвам чуто Сайръс.
— Винаги съм ти се чудел какво си тръгнал да отмъщаваш за тази малка пачавра. Предаде те, без да й мигне окото.
— Защото ти, негоднико, я прелъсти.
— Уверявам те, тя не се дърпа много. Знаеш ли, веднъж сподели, че се била омъжила за теб, понеже се чувствала защитена и сигурна. Но не след дълго открила, че това е ужасно скучно.
Сайръс усети познатия гняв, но и той, както някогашната му привързаност към Кейти, бе съвсем притъпен и студен: Кейти вече я нямаше, а заедно с нея си бе отишло и чувството, което бе изпитвал навремето. Бе останал само дългът да отмъсти за жена си.
— А ти й предложи вълнения, така ли? — попита Сайръс.
— Да, но тя взе, че сбърка вълненията с голямата любов и вечната страст — прихна Деймиън и красивата му уста се изкриви от презрение. — Лепна ми се, и туйто. А щом разбра, че смятам да изчезна заедно с чашата, направо полудя.
— Ти я уби — отсече Сайръс. — Най-хладнокръвно й тегли куршума. И го направи така, че да изглежда като въоръжен грабеж.
— Нямах друг избор. Щеше да дойде право при теб, Колфакс. Както винаги, щом закъсаше.
— Кейти знаеше прекалено много — възрази Сайръс.
— Да, наистина — ухили се с алигаторската си усмивка Деймиън на Нели. — Точно както госпожица Грант.
Нели вдигна глава и впери поглед в приятелката си.
— Опитах се да го спра. Направих всичко възможно.
— Но му каза и за картините, озаглавени «Стъкло», нали? — попита Юджиния.
Нели затвори очи.
— Нямах друг избор. Когато пратените от него типове ме намериха, трябваше да им кажа нещо. Заканиха се да ме обезобразят, ако не го направя.
— Добре, успокой се — рече приятелката й. — Разбирам те, не се притеснявай.
— Госпожица Грант се опита да ми пробута доста интересна историйка — намеси се Деймиън. — Как Давънтри й наредил да нарисува върху картината с чашата на Хадес знаци, които тя не разбирала, но които някой специалист по стъклото щял да разчете.