— Знаци ли? — свъси се Сайръс.
Устните на Нели се разтрепериха.
— Тогава не ми хрумна нищо друго. Казах му, че Давънтри не е споделил къде е скрил чашата, но че е искал да остави знак къде се намира тя, в случай че му се случи нещо.
Деймиън се подсмихна тъжно.
— Доста умно го беше измислила. Повярвах й, понеже знаех, че Давънтри много държи идните поколения да го помнят. Стори ми се логично, че е поискал след смъртта му чашата на Хадес, неговото най-голямо съкровище, да бъде свързвана с колекцията на Давънтри. А за да го постигне, е трябвало, разбира се, да отбележи някъде къде точно се намира чашата.
— Но е щяло да бъде опасно, ако този знак е бил на видно място — вметна Сайръс и погледна Нели. — В тази история все пак има и известна доза истина. Единствената разлика е, че не Давънтри, а вие сте посочили в картината мястото, където би могла да бъде намерена чашата.
Нели кимна умърлушено. Сайръс отново се обърна към Деймиън.
— И ти си се запретнал да търсиш четирите картини.
Другият мъж кимна.
— За беда, когато моите хора отидоха на острова, едно от платната в поредицата «Стъкло» бе изложено в галерията и се продаде. Тогава разбрах, че някой вече е взел от Стъклената къща картините и смята да ги продаде.
— Ронда Прайс ли? — подсказа му Сайръс.
— Да — потвърди с помръкнал поглед Деймиън. — Докато моите хора се усетят, тя им избяга под носа. Те отидоха в къщата на приятеля й, но не намериха нищо. И за лош късмет се натъкнаха на теб, Колфакс.
Юджиния погледна Нели.
— Но защо като начало си взела чашата на Хадес?
— Беше глупаво, знам, но не устоях — призна си другата жена и стисна очи. — Видях как Фенела Уийкс бута Давънтри по стълбата. Онази нощ, след като си тръгнаха заместник-шерифът Пийсфул и другите, си дадох сметка, че Давънтри вече е мъртъв и аз съм единственият човек под слънцето, който знае, че чашата на Хадес е скрита долу в тайния сейф във винарската изба. Знаех и къде Давънтри е държал комбинацията.
— Ами Фенела Уийкс? Не се ли страхувахте поне малко от нея? — попита Сайръс. — Тя е знаела, че сте я видели как извършва убийството.
— Фенола е луда — сви безжизнено рамене Нели. — Щях да се справя лесно с нея. Не заради Фенела инсценирах злополуката с катера. Тревожех се повече за чашата. Знаех, че е опасна.
— Ако някой е решел да потърси изчезналата чаша, той неминуемо е щял да се насочи към вас и затова вие сте решили да изчезнете — допълни детективът.
Деймиън вдигна вежди.
— Най-голямата грешка на госпожица Грант е, че си е въобразила, че е по силите й да се включи сред големите играчи на черния пазар на произведения на изкуството.
— Както би казал дядо ми Боу, малка златна рибка в море, гъмжащо от акули — промърмори Сайръс.
— Точно така — ухили се до уши другият мъж. — И аз бях първата акула, появила се на хоризонта.
Свъсена, Юджиния погледна приятелката си.
— В нощта, когато Давънтри е умрял, ти си нарисувала отново фона в картината с чашата на Хадес. Донесла си чашата тук, в Сиатъл, и си я скрила. После, на връщане към остров Фрог Коув, си инсценирала собствената си смърт. Но защо си оставила картината в сейфа?
Нели захапа долната си устна, която трепереше. За миг на Сайръс му се стори, че тя ще се строполи направо пред очите им килима. Но Нели като че ли се поокопити.
— Знаех, че онова, което съм намислила, е много опасно — поде младата жена. — Исках, ако ми се случи нещо, ти, Юджиния, да вземеш чашата.
— Очаквала си да я намеря ли?
— Ти си ми приятелка. Назначи ме на работа, когато бях закъсала. Насърчаваше ме да рисувам. Опита се да ме предупредиш що за човек е Давънтри.
— Но как, за Бога, си очаквала да открия тайния сейф? — попита припряно другата жена.
— Беше въпрос само на време — отвърна Нели. — Давънтри е вписал в завещанието си, че такъв таен сейф съществува. Но аз реших, че на адвокатите ще им трябват може би месеци, че и година, докато уредят, всички подробности около такова голямо наследства. Казах си, че ако по една или друга причина не успея да се върна в Стъклената къща и да извадя от сейфа «Стъкло IV», все някой ще го отвори и ще намери картината. А когато ти я видиш, веднага ще познаеш, че е моя, и ще разпознаеш знаците.
— А защо не сте оставили в сейфа самата чаша на Хадес? — поинтересува се Сайръс.
Нели сключи рижи вежди.
— Защото се опасявах, че ще я намери някой от членовете на Клуба на ценителите и дори Фенела Уийкс. Всички те знаеха, че сега чашата е собственост на Давънтри, й не бе изключено да решат, че е скрита някъде в Стъклената къща. Трябваше да я изнеса оттам, докато някой от тях не се е върнал да я търси.