Юджиния я погледна замислено.
— Ами ако някой от тях се бе натъкнал на картината?
— Знаците върху платното нямаше да значат нищо за тях — обясни приятелката й. — Те щяха да познаят чашата, но толкоз.
— Знаела си обаче, че аз ще позная не само чашата на Хадес, но и стената до камината тук в апартамента.
— Знаех, че ще се замислиш за някои неща — отговори Нели и премести очи към дупката в стената до Сайръс. — Щеше да се сетиш за последния път, когато към идвала да те видя, и щеше да се запиташ какво съм се опитала да ти кажа с картината. Винаги си се отличавала с невероятна интуиция. Все някога щеше да разбереш за какво става дума.
Сайръс се облегна на стената и сплете пръсти върху корема си.
— Но не сте очаквали, че малко след като сте изчезнали, Юджиния ще се поинтересува как точно сте загинали.
— Не, не го очаквах — призна си младата жена и върху лицето й се изписаха мъка и стъписване.
— И през ум не ви е минавало, че като начало тя е щяла да започне да вини себе си, задето ви е запознала с Адам Давънтри — продължи с леден тон детективът. — И да, миг не ви е хрумнало, че тя ще притесни, да не би да са ви убили, защото сте видели, или сте чули в Стъклената къща нещо, изложило ви на опасност.
По лицето на Нели отново се застичаха сълзи.
— Знаех, че Юджиния е добра, но не съм и предполагала, че държи на мен толкова, та да си прави труда да проучва какво точно ми се е случило. Никой никога не се е интересувал от мен.
— Неприятно ми е да прекъсвам тази трогателна сценка — намеси се Деймиън. — Но вече прекалявате със сълзливите истории.
Сайръс си помисли, че той го е казал отегчено, с тон, който не предвещава нищо добро. Както винаги, Деймиън се изнервяше, ако не е център на вниманието.
— Какво ще правим сега?
Деймиън присви алчно очи.
— Смятам да приключиш с малкия си ремонт, Колфакс. Извади чашата.
Сайръс се поколеба.
— Хайде!
Детективът вдигна рамене и бръкна в дупката, откъдето се показваше дебелата мъхеста изолация. Накрая напипа предмета, увит в предпазен найлон. Затаи дъх.
— Е? — подкани заканително Деймиън. — Там ли е?
— Тук наистина има нещо — потвърди Сайръс, после вкара в дупката и другата си ръка и извади предмета от найлоновата обвивка.
— Не му я давайте! — изпищя Нели. — Ще ни убие веднага щом я получи.
— Затваряй си устата — заповяда й Деймиън. — Не се мотай, Колфакс! Нямам намерение да си губя времето. Смятам да си върна незабавно онова, което ми принадлежи.
— Чашата не ви принадлежи — тросна се разпалено Юджиния. — Неприятно ми е да говоря като Индиана Джоунс, но тя е собственост на музея «Лийбрук».
— Чашата си е моя! — скръцна със зъби Деймиън. — Дай ми я, Колфакс!
— Не бързай толкова, Марч! Не помниш ли, че е тежка?
Сайръс си помисли, че е забравил колко тежи стъкленият предмет. Вече виждаше под дебелата найлонова обвивка мътния блясък на кървавочервеното стъкло.
— Внимавай! — предупреди го неочаквано припряно Юджиния.
«Сега ли намери да се отдава на професионалните си страсти! — запита се наум детективът. — Какво ги прихваща тези интелектуалци?» Юджиния сякаш бе забравила, че стои пред дулото на пистолет, насочен от човек, който може да натисне спусъка, без изобщо да му мигне окото.
Сайръс се поизвърна, за да извади през дупката в стената обвитата в найлон чаша.
— Остави я тази проклета чаша, Юджиния. Ако случайно не си забелязала, ще ти напомня, че в момента сме изправени пред по-важни проблеми… Ох!
Чашата в плътния найлон се изплъзна от ръцете му и се търкулна бавно по килима. Другите трима се вцепениха. Ако обстоятелствата бяха по-различни, Сайръс сигурно щеше да се засмее при вида на ужаса, изписал се върху лицата им.
— Изпусна я! — почти изписка Юджиния и протегнала ръце, инстинктивно пристъпи напред към чашата.
Нели простена.
— Ах, глупак! Какви ги вършиш с тези две леви ръце! — изкрещя Деймиън. — Тази чаша е на почти двайсет века.
Избута Юджиния, за да не му се пречка, и насочи пистолета към Сайръс. Но вниманието му бе отклонено към трополящия пакет върху килима.
Детективът вече беше бръкнал с една ръка в меката розова изолация. Обхвана с пръсти дръжката на пистолета, който бе пъхнал в дупката веднага щом бе разбрал кой е на вратата. Прицели се, доколкото това бе възможно в неговото положение, и натисна спусъка.
Куршумът проби пластовете изолационен материал и улучи Деймиън горе вдясно по гърдите.
Нели изпищя. Деймиън успя да стреля веднъж, преди куршумът да го отпрати при стената.
Той изпусна оръжието и коженото куфарче и се свлече на пода.
Спусна се злокобна тишина. Сайръс си каза, че това няма да трае дълго. Съседите сигурно вече набираха трескаво телефонния номер на полицията. Той се изправи и отиде при Юджиния.