Няколко минути младата жена се опитва да се съсредоточи върху листа с менюто, но после се отказа. Остави го рязко и се понаведе напред.
— Сигурен ли си, че не трябва да полегнеш?
— Моля? — попита Сайръс, без да вдига очи от менюто. Младата жена се наведе още малко и повиши глас, та той да я чуе във врявата.
— Казах дали да не полежиш?
Най-после той вдигна очи и я погледна. Стори й се, че вижда в тях весели пламъчета, които веднага угаснаха. Въпреки това на нея й поолекна, че накрая Сайръс започва да се отърсва от тайнствената си затвореност.
— Обичам, когато се отдаваш на страстта си към моето тяло — отбеляза детективът. — Не се притеснявай, обещавам ти, че все някога ще си легнем. Но първо искам да хапна.
— Не ти говоря за секс и ти го знаеш — каза Юджиния и се изчерви, усетила, че е повишила тон.
Веднага се огледа, да не би някой на другите маси да я е чул, но не видя извърнати към тях глави. Сайръс съвсем се развесели.
— Сигурна ли си?
— За Бога, само преди няколко часа те раниха — напомни младата жена и свъсена, погледна лявата му ръка. Ръкавът на чистата хавайска риза, която този път беше на екзотични розови птици, бе запретнат заради току-що сложената превръзка. — Не бива да се преуморяваш.
— Според мен храненето няма да натовари кой знае колко ръката ми — възрази Сайръс и замълча, защото дойде келнерът, който взе поръчката. — Какво има? — попита той Юджиния, която веднага щом сервитьорът се отдалечи, започна да барабани с пръсти по масата.
— Редно ли е според теб да пиеш бира, след като взимаш хапчетата срещу болка, които ти предписа лекарят?
— Сигурно не е редно. Но тъй като не взимам хапчетата, е безпредметно да го правиш на въпрос.
— Не си си взел хапчетата ли! — зяпна го невярващо тя. — Но нали ръката те боли?
— Ще ми мине от бирата.
Младата жена се облегна на стола.
— Вдигам ръце от теб!
— Радвам се. Хайде да сменим темата.
— Вероятно искаш да поговорим за чашата на Хадес — престраши се да предположи тя.
Детективът сви рамене.
— Нека го отложим за по-нататък. Сега-засега чашата е в безопасност в музея «Лийбрук».
Безразличието му към чашата ни най-малкото не разсея тревогата на Юджиния, обратното, само я разпали още повече. Имаше нещо гнило.
— Изплюй камъчето, докато не съм полудяла!
— Какво камъче?
— Как какво! Изплачи си болката — настоя младата жена, после се пресегна през масата и го докосна по ръката. — Сигурно е в реда на нещата да си притеснен и потиснат след всичко, което ти се стовари днес на главата.
Очите му се разшириха от изненада.
— Не съм потиснат. Просто мисля.
— Оттук почти не виждам разлика — отбеляза Юджиния и се подвоуми. — Мислиш за миналото, нали?
Точно в този момент келнерът се върна на масата с бирата и понечи да напълни чашата, но Сайръс му махна с ръка, че няма нужда. Щом мъжът си тръгна, детективът надигна бутилката и отпи голяма глътка.
— Понеже отвори дума за миналото, ти се оказа права за Кейти.
— Виж ти!
— Тя наистина ме предаде. Не исках да си го призная, защото сторех ли го, трябваше да се примиря с факта, че не ме е обичала достатъчно, щом не е устояла на Деймиън Марч.
— Ужасно съжалявам, Сайръс.
— В известен смисъл Кейти имаше нужда от мен — продължи той и погледна етикета върху бутилката бира. — Но това не е същото, както да ме обича, нали?
Юджиния се поколеба.
— Според мен да обичаш някого означава и да имаш нужда от него. В любовта се преплитат много неща. Зависи си от човека. Сигурно затова е и невъзможно да й дадем определение.
— Както е и с изкуството — кимна детективът.
— Да — усмихна се тъжно тя. — Не можеш да го опишеш, но видиш ли го, знаеш за какво става въпрос.
— Но докато не го видиш, нямаш представа как изглежда — допълни Сайръс — очите му бяха много зелени. — Затова и грешиш.
— Да.
— Аз сгреших с Кейти.
— Всичко вече е минало, Сайръс. Ти отмъсти за паметта й. Било каквото било.
Той завъртя бутилката между дланите си.
— Има нещо, което трябва да знаеш.
Младата жена си пое дълбоко дъх.
— И какво е то?
— Отдавна съм прежалил Кейти. Но това не означава, че можех да оставя Деймиън Марч да си разиграва коня. Това са две различни неща, макар че между тях има връзка. Разбираш ли?
— Да. Някогашните чувства са едно. А справедливостта — съвсем друго. Това, че чувствата ти са избледнели, не означава, че можеш да подминеш възмездието.
Сайръс отпи направо от бутилката, после я остави много внимателно на масата.