— Ти си високомерна, надута музейна директорка. Как ме разбираш толкова добре?
— Забрави за интуицията. Аз съм високомерна, надута музейна директорка със силно развита интуиция:
— Мислех, че интуицията ти се разпростира само върху изкуството.
— Повярвай, Колфакс, ти си си произведение на изкуството.
Той не се усмихна.
— Значи смяташ, че именно благодарение на интуицията си ме разбираш толкова добре?
— Според мен причината е друга.
— Каква?
Юджиния се облакъти на масата и положи брадичка върху дланите си.
— Толкова важно ли е?
— Да. Важно е.
Тя търси дълго думите.
— Според мен те разбирам, защото между нас всъщност има много общи неща.
За миг лицето му светна.
— Не бях сигурен, че си го проумяла.
Значи бе изпаднал в това странно настроение не заради миналото или заради чашата на Хадес. Мислите му бяха погълнати от техните отношения. Юджиния не знаеше дали да се радва или да се тревожи повече от всякога.
Тя зачака, измъчвана от опасения, но Сайръс пак се умълча и се замисли. Накрая Юджиния не издържа и се прокашля.
— Май искаше да ми кажеш още нещо — пророни тя едва чуто.
— Да.
«Ето, почва се!» Изведнъж й се стори, че е застанала на ръба на отвесен зъбер, надвиснал над дълбока река. Просто не знаеше какво ще прави, ако Сайръс й кажеше — е, чао! Беше ми много приятно!
Сайръс се взря в бутилката бира, сякаш е кристална сфера.
Ако й кажеше, че те двамата нямат бъдеще заедно, Юджиния щеше да скочи, да се пресегне през масата и да — разкъса хавайската му риза на малки парченца.
Детективът отпи още веднъж от бирата. Ако ли пък той не кажеше нищо Юджиния щеше да полудее. Сайръс отново глътна от бирата.
Младата жена намачка салфетката на топка и я остави в скута си. Вече не издържаше. Нервите й бяха изопнати до скъсване, а Сайръс си седеше, ни лук ял, ни лук мирисал, пиеше си бирата и пет пари не даваше, че тя се мъчи като грешен дявол. Не беше честно.
Юджиния си помисли ядно, че отново се е върнала на изходната точка. Сайръс не беше нейният тип. Просто беше изключено тя да се е влюбила в него.
Влюбила ли?
Тя затвори очи. Божичко, точно това и беше направила! Беше се влюбила в мъж, който се обличаше с шарени хавайски ризи и си слагаше блудкави морски пейзажи над камината вкъщи. В мъж, който я гледаше с изцъклени очи, когато тя заговореше за изкуство.
Това вече бе прекалено. Юджиния бе много ядосана, само дето не се хвърли на пода и не задумка отчаяно с юмруци.
Отвори очи и си пое дълбоко въздух.
— Имаш късмет, че съм възпитана и никога няма да стана за смях пред другите.
— Моля? — вдигна учудено вежда Сайръс.
Юджиния се запита дали да не го изрита под масата, та да подхванат разговора оттам, където го бяха прекъснали.
— Е? — подхвана тя, стъписана, че гласът й е прозвучал толкова задъхано. — Какво искаше да ми кажеш?
— Марч е изнудвал Закъри Еланд Чандлър.
— Какво! — ахна младата жена и разплиска виното пред себе си. Побърза да остави чашата и се опита да се поокопити. Прехвалената й интуиция пак я бе подвела. Юджиния положи огромни усилия, докато си възвърне самообладанието. — Сигурен ли си?
— Куинт е открил в компютъра на Марч цял файл, озаглавен «Сянката».
Младата жена се сети за куфарчето, което Сайръс тихомълком бе скрил в гардероба в антрето, когато в далечината се чуха сирените. Беше го отворил за малко, колкото тя да зърне черния метален предмет вътре. А после бе забравила за него, залисана в олелията, последвала появата на полицията.
— Не се учудвам, че не си казал на полицията за куфарчето.
— Не можех да рискувам — погледна я, без да трепва, детективът. — Не знаех какво има върху хард диска. Когато Марч подхвърли онези думи за старите грехове, които хвърляли дълги сенки, ми хрумна, че може би тъкмо той е изнудвачът.
— И не си казал нищо, за да не изложиш на опасност баща си?
Сайръс сви рамене.
— Марч е мъртъв. Вече не са нужни доказателства срещу него…
— А какво стана с компютъра?
— Куинт изтри файла «Сянката» и направи така, че полицията да намери компютъра.
— Защо не го хвърлихте в залива?
— Защото наред с другите интересни нещица файловете съдържаха и имената на двамата хубостници, тършували в къщите на Ронда и Джейкъб.
— А ти как разбра, че Марч е изнудвал Чандлър?
— По пътя на елиминирането. Той беше сред малцината, които биха могли да знаят, че Чандлър ми е баща. Аз не съм му казвал, но няма да се учудя, ако го е направила Кейти.
— Ясно — рече Юджиния и се замисли. — Кой друг знае, че Чандлър ти е баща?
— Куинт Йейтс, ти и аз.
Тя го погледна невярващо.
— И никой друг?