— Да, знам, но…
— Единственото, което ще трябва да делите със Сайръс, е кухнята — каза в заключение Табита.
— Не се притеснявайте — намеси се и Сайръс. — Ще си донеса храна и ще си готвя сам, госпожице Суифт.
Юджиния се престори, че не го е чула. Помъчи се гласът й да прозвучи меко и ведро, както когато убеждаваше стиснатите частни колекционери да дарят най-хубавите неща в сбирките си на музея «Лийбрук».
— Никой, господин Колфакс, не може да ви спре, ако сте решили да идете на острова. Но не виждам защо толкова държите да отседнете заедно с мен в Стъклената къща, пък дори и тя да е голяма колкото хотел.
— Защото, госпожице Суифт, трябва да имам свободен достъп до къщата. Освен другото искам да прегледам документите и папките на Давънтри. Ще ми отнеме доста време, за да проведа разследването. За мен е най-лесно да отседна в къщата.
Юджиния забарабани с пръсти по бюрото.
— Изпълнителите на завещанието са си в правото да наемат детектив. Пет пари не давам какво ще разследвате, господин Колфакс. Но не виждам защо настоявате да се лепнете за мен.
— Желанието му е съвсем логично — настоя Табита.
Юджиния стисна с все сила писалката. Табита беше голяма почитателка на обгърнатите в загадъчност убийства. Явно не искаше да изпуска вълнуващата възможност да помогне и да угоди на един истински частен детектив.
— На острова ме чака работа — продължаваше да се инати Юджиния. — Трябва да опиша колекцията на Давънтри. После трябва да уредя да я опаковат и прекарат до Сиатъл. Нямам време да се правя на детективка.
— Не се налага да съдействаш на разследването — увери я Табита. — Това е работа на господин Колфакс. Но той има нужда от прикритие, за да я свърши както трябва.
— Толкова ли не може да проведе разследването и без да използва прикритие? — възрази Юджиния. — Какво толкова ще му стане, ако каже на хората, че проучва при какви обстоятелства е починал Давънтри?
— Вече ви обясних, трябва да го направя, без да се вдига шум — напомни Сайръс. — Освен това на острова има малко хора и те живеят доста затворено. Не ми се вярва местните жители да се разприказват пред частен детектив, особено пък ако разберат с какво се е заел.
— Сигурна съм, че господин Колфакс няма да ти пречи — каза Табита и се усмихна насърчително.
Юджиния се взря замислено и притеснено в детектива. Изобщо не се съмняваше, че той ще й се пречка. Беше достатъчно да го погледне, за да се убеди в това. Нямаше как да не го забележиш, той биеше на очи от сто километра. Ако не с друго, то е тази своя риза.
При нормални обстоятелства присъствието му нямаше да я притеснява чак толкова. Сигурно щеше да я дразни, но толкоз. Както бе изтъкнала и Табита, Стъклената къща се славеше като доста голяма. Но онова, заради което Юджиния заминаваше на остров Фрог Коув, не можеше да бъде наречено «нормални обстоятелства».
Тя отиваше в Стъклената къща, за да свърши нещо, което нямаше нищо общо с описа на сбирката от произведения на изкуството от стъкло на Давънтри.
Двайсет и четири часа, след като Адам Давънтри бе паднал по стълбата и бе загинал, при злополука с катер се бе удавила неговата любовница Нели Грант. Тялото й и досега не бе открито.
Според властите Нели била паднала от лодката в ледените води на залива Пюджит. Някои дори твърдяха, че сломена от смъртта на своя любовник, тя се е самоубила.
Но Юджиния не вярваше, че Нели е посегнала на живота си. Освен това знаеше, че приятелката й разбира от лодки.
Проблемът бе, че нямаше никакво логично обяснение за смъртта на Нели в открито море. Юджиния беше наясно само с едно: че няма да се успокои, докато не намери отговорите.
В края на краищата именно тя бе запознала Нели с Адам Давънтри. Откъдето и да го погледнеше, знаеше, че Нели още е щяла да бъде жива, ако не е срещнала Давънтри и не е отишла на острова.
— Господин Колфакс може да дойде като турист — предложи тя с надеждата гласът й да е прозвучал спокойно и разумно. — Ще се поразходи из галериите, ще поседи в кръчмите. Нали истинският детектив ще постъпи точно така, ако иска да измъкне от хората някаква информация?
Колфакс дори не трепна при тази почти неприкрита обида. Но опънатата след пластичните операции кожа по челюстта на Табита се изопна още повече.
— Господин Колфакс е съвсем истински професионален детектив — натърти тя. — Има фирма с две представителства на Западното крайбрежие, включително и в Портланд.
— Тази година смятаме да открием клон и в Сиатъл — добави ведро Колфакс.
— Браво на вас! — присви очи Юджиния. — А защо изпълнителите на завещанието подозират, че в смъртта на Адам Давънтри има нещо гнило?