Младата жена беше убедена, че Колфакс няма да допусне тя да научи за него повече, отколкото иска той. Помисли си, че приличат на котка и мишка. Засега резултатът беше равен.
Юджиния направи последен опит да предотврати неминуемото.
— Нима, Табита, очакваш да свърша някаква работа при такива обстоятелства?
— Я не се вдетинявай! — рече другата жена и я прониза с пламнали от вълнение дръзки очи. — Къде се дяна твоят авантюризъм? Ако през следващите няколко седмици нямах толкова много работа тук, в Сиатъл, щях да се изкуша да замина вместо теб.
«Само през трупа ми», зарече се наум Юджиния. Нямаше да допусне никой, пък било то и Табита Лийбрук, да замине вместо нея за остров Фрог Коув. Но не можеше да изпълни задачата си, ако не беше сама, а това означаваше, че трябва да наложи условията си. Ала колкото и малко да познаваше Колфакс, вече бе наясно, че той няма да я остави да командва парада.
Вдигна дебелата писалка, изработена в стила на трийсетте години, с който подписваше официалните писма, и отново се отпусна на стола.
— Какво ще се случи, ако просто откажа да участвам в това безумие?
— Нищо страшно — ухили се добродушно Сайръс и бръкна в джобовете на панталона си. — Ще предам на изпълнителите на завещанието, че не желаете да съдействате на разследването.
Юджиния зачака да чуе втората — по-страшната, част от присъдата. Но Сайръс не каза нищо повече и след като завъртя дебелата писалка между пръстите си, тя попита:
— Само това ли?
— Е, не съвсем — проточи Сайръс. — Щом съобщя на изпълнителите на завещанието, че «Лийбрук» не е откликнал на молбата ми, те вероятно ще наредят на адвокатите да не бързат да предоставят колекцията на Давънтри.
Юджиния затвори очи.
— Мен ако питате, един добър адвокатски екип би могъл да протака и да отлага предаването на колекцията. Така «Лийбрук» ще я получи най-рано след пет-шест, ако не и повече години.
Юджиния усети как я побиват ледени тръпки. Отвори очи, но не се помръдна. Табита също бе смаяна.
— Божичко, не можем да се излагаме на такава опасност. Трябва да приберем колекцията. Предметите в нея са невероятни.
Юджиния не изпускаше от очи Сайръс.
— Притиска ни до стената, не му се поддавай, Табита!
Сайръс вдигна вежди. «Не, не блъфира!», каза си Юджиния. Ако тя не му помогнеше, детективът щеше да убеди изпълнителите на завещанието да наложат запор върху наследството. Нищо чудно музеят «Лийбрук» да се охарчи здравата, докато оспорва в съда тяхното решение.
— Вие ни изнудвате! — извика тя.
— Вече прекаляваш — скастри я Табита. — Господин Колфакс не ни заплашва. Само ни обясни как ще постъпят изпълнителите на завещанието, ако не му дадем възможност да проведе разследването.
— Как не! Толкова ли не виждаш, че ни заплашва, Табита?
— Драматизираш нещата, скъпа — засмя се по-възрастната жена. — А и всичко вече е решено. Дадох съгласието си да му съдействаме, и то не само за да умилостивя изпълнителите на завещанието на Давънтри.
— Знам, знам — каза уморено Юджиния. — Притесняваш се за мен.
— Просто съм предпазлива — уточни Табита и лицето й стана сериозно. — Ако наистина съществува възможност Адам Давънтри да е бил убит, не е изключено да са го направили заради неговата колекция от произведения на изкуството. Не искам да стоиш сам-сама с толкова много ценни предмети и да разчитам единствено на закрилата на онзи пазач.
Юджиния знаеше кога е загубила някоя битка.
— Добре, Табита, от мен да мине, ще съдействам на господина в идиотския му план.
Табита грейна.
— Благодаря ти, миличка. Камък ми падна от сърцето! Сега вече ще съм спокойна, като знам, че и господин Колфакс е с теб в Стъклената къща.
— Но имам едно малко условие — допълни хрисимо Юджиния.
— Какво? — попита Сайръс и за стотна от секундата в очите му проблеснаха ледени пламъчета.
— Аз ще избера версията, която ще използваме за прикритие — поясни припряно Юджиния. — Тъй като възможните варианти се броят на пръсти, ще отстъпя и ще се съглася да се представяте за мой асистент.
За миг се възцари мълчание.
— Не съм убеден, че ще свърши работа — възрази Сайръс.
— Толкова по-зле — озари го тя с усмивка. — Това е единственият вариант, който съм склонна да обмисля.