Младата жена забарабани с пръсти по чашата с чай.
— Да, двама убийци едва ли ще използват ферибота, за да дойдат и да си тръгнат от местопрестъплението.
— Да, малко вероятно е.
— Особено пък при положение, че трябва да се мотаят и да чакат ферибота в осем часа, за да офейкат.
Сайръс се замисли над думите й.
— Пак е малко вероятно, но не и невъзможно. Утре на ферибота ще има много повече пътници от обикновено, защото хората ще се стекат за откриването на празниците на изкуствата. Няма да е никак трудно двама души да се слеят с тълпата.
— Не се бях сетила.
— Затова пък аз се сещам — ухили се детективът. — И точно по тази причина печеля луди пари. За да се презастраховам, ще се погрижа и за ферибота, да не би онези двама хубостници да се опитат да се промъкнат на него.
— В какъв смисъл ще се погрижиш?
— Имам си план.
— Сигурно е такъв, че по никакъв начин няма да подейства като балсам на изопнатите ми нерви?
— За теб не знам, но на мен наистина ми действа като балсам. Винаги се чувствам по-добре, когато знам, че си имам план. Наистина съм си доста педантичен.
— Добре де — сбърчи тя носле. — Кажи какъв е този план!
— Ще ти го изложа в подробности веднага щом Рик слезе при нас.
— Вече съм тук — оповести момчето от вратата на кухнята.
Прозина се и закопча и последното копче на ризата си.
— Та за какъв план говорите?
Сайръс го погледна замислено.
— Какво ще кажеш, готов ли си да изживееш една от най-отегчителните страни на детективската работа?
Рик затвори уста насред прозявката. Очите му светнаха възторжено.
— Иска ли питане! Какво ще правя?
Чичо му се наведе напред и отпусна китки върху бедрата си. Сплете пръсти и се съсредоточи.
— Ние с теб ще придружим Джейкъб Хюстън до материка, ще хванем ферибота в десет часа. Един от моите хора — казва се Пол Стредли, ще ни чака на пристанището.
— После? — попита Рик.
— Стредли ще поеме Хюстън, сетне ще иде да вземе от Сиатъл и Ронда Прайс. Ще има грижата двамата да са в безопасност, докато всичко приключи.
— А аз какво ще правя? — рече Рик, без да крие разочарованието си. — Само ще придружавам теб и Хюстън на ферибота ли?
— Не, има още — усмихна се Сайръс. — Аз ще се върна със следващия ферибот. Ти обаче ще останеш. До вечерта ще наблюдаваш всички фериботи и моторници, пристигащи от острова. Ще записваш номерата на всички автомобили, в които има един или двама мъже. Ще държиш под око и мъжете, които слизат пеш по двама от ферибота.
— Но нали не помниш как са изглеждали? — включи се и Юджиния.
Той сви рамене.
— Не помня всичко, но онова, което видях, все пак е нещо. Двама средни на ръст мъже, единият от които е с ботуши от змийска кожа, фланелена блуза и дънки — детективът погледна Рик. — Разбра ли?
Рик грееше от вълнение.
— И още как!
— Гледай да не биеш на очи, докато си на пристанището. Помотай се в кафенето, престори се, че зяпаш рибарите по кея.
— Хрумна ми нещо — рече Юджиния. — Рик може да вземе от ателието на горния етаж четки и хартия и да се направи на акварелист. Вечно има някой, който рисува фериботите.
— Добре си се сетила — одобри Сайръс и вдигна вежда.
Рик се усмихна.
— Нима според теб онези двамата са толкова тъпи, че да се качат на ферибота?
— Човек никога не знае.
— Ами размерите на стаите? — попита момчето. — Така и не приключихме със сутерена.
— Те ще почакат. Ще се заема с тях по-късно.
— Аз ще ти помогна — погледна го Юджиния.
— Благодаря ти — каза детективът.
— А ти, Юджиния? — поинтересува се Рик. — Какво ще правиш ти, докато нас ни няма?
Младата жена се вторачи решително в Сайръс.
— Ще правя това, което бях решила още от самото начало. Ще посетя фестивала на изкуствата. Така ще имам идеална възможност да поговоря с някои местни художници за Нели.
Сайръс я погледна и осъзна, че е невъзможно да я разубеди. Но си каза, че това си има и добрите страни. Юджиния щеше да бъде; общо взето, в безопасност сред навалицата на фестивала. Той щеше да отсъства само няколко часа. През това време тя едва ли щеше да пострада. Но на него всъщност не му се мислеше за това.
— Внимавай да не се издадеш, докато разпитваш хората — посъветва я детективът. — Бъди тактична. Това обикновено се увенчава с по-добри резултати.
— Може да съм всякаква, но не може да ми се отрече, че съм тактична.
Глава деветнадесета
— Създавам образи на суровите сили — на властта и секса — поясни младежът и се надвеси над Юджиния, която разглеждаше скулптурите, изложени в павилиона.