— Ясно — отвърна тя. — Властта и сексът.
— Сведени до първичното.
Младата жена кимна.
На табелата върху павилиона пишеше, че художникът се казва Кевин Лантън. Беше кльощав и напрегнат като Джеймс Дийн, бе облечен в опърпани дънки и фланелена риза. Юджиния си помисли, че в художниците има нещо необичайно. Работеше с тях от години, а пак дълбоко в себе си им придаваше някакъв романтичен ореол. Те я вълнуваха дори когато творбите им я оставяха безразлична. В тях имаше нещо чисто, някаква всеотдайност и трогателна откровеност.
Колкото и да се различаваха като характер и темперамент, между тях имаше нещо общо. Работата бе от жизнено значение за всички художници. Тя беше тяхно убежище и страст. А в някои случаи, както подозираше Юджиния, дори бе последната им връзка със здравия разсъдък.
Най-блестящите художници, които познаваше, бяха подвластни на силите, тласкащи ги да творят. Те живееха на ръба. Но самият творчески акт им предоставяше неповторими мигове на тържество, непознати за другите. Юджиния знаеше, че художниците плащат скъпо и прескъпо за този миг в огъня, затова пък създаваха нещо, което позволяваше и на другите, пък било то и за съвсем кратко, да усетят пърлещата топлина на този огън.
Виж, връзката й със Сайръс беше друго. Обзе я дълбока тъга. И тя щеше да плати прескъпо, когато всичко между тях свършеше, но сега и Юджиния живееше в сърцето на огъня.
Всъщност точно в този момент бе твърде далеч от този огън. Беше десет и половина сутринта и тя си проправяше път през тълпите по улицата при пристанището, където бяха подредени павилионите на участниците във фестивала на изкуствата.
Преди два часа Сайръс и Рик се бяха качили с джипа на първия ферибот за деня, Джейкъб Хюстън също беше с тях, скрит под одеяло на задната седалка.
Хората, дошли да се включат във фестивала, бяха пристигнали със същия ферибот и се бяха изсипали на цели талази в градчето.
Местните художници и занаятчии се бяха подготвили за наплива от потенциални клиенти. Знаменцата плющяха бодро, развети от лекия ветрец. По павилионите на главната улица, които бяха най-малко трийсетина-четирийсет, бяха изложени грънци, стъклени предмети, картини, дърворезба, скулптура и текстил. Тук-там сред павилионите имаше щандове за закуски, на които човек можеше да си купи печена царевица, ягодови пасти, сандвичи, кафе и безалкохолни напитки.
Дори времето бе благосклонно. Най-после дъждът беше спрял. Фестивалът на изкуствата «Давънтри» бе започнал с летящ старт.
Затова пък разследването на Юджиния не вървеше особено добре. Дотук тя бе разговаряла едва с трима-четирима местни художници. Не бе научила нищо ново. Повечето познаваха бегло Нели Грант, но си личеше, че никой не я чувстваше достатъчно близка, че да е покрусен от смъртта й.
Юджиния си наложи отново да насочи вниманието си към металните скулптури върху масата. Сякаш чуваше присъдата на Сайръс: «Това изкуство ли е! Прилича ми на ръждясали автомобилни номера, споени заедно.»
— Великолепно! — каза Юджиния и прокара длан по един номер, разяден от ръждата. — Намерили сте начин да използват някои от най-символичните предмети в нашата култура, за да онагледите потенциала и за съзидание, и за унищожение, заложени в силите на властта.
— И на секса — напомни й Кевин.
— Ако приемем, че изобщо има разлика между силите на секса и на властта — отбеляза Юджиния и си напомни, че е дошла на фестивала с определена цел и тя не се свежда до това, да се впуска в разговори за теорията на творческия процес. Но нямаше как да ги избегне. Обичаше такива спорове. — Според мен е ясно, че онова, което подклажда първото, подклажда и второто.
— Може би сте права. Но не подминавайте и крайните резултати.
— Те не са така интересни, ако се опитвате да онагледите първичната природа, на силите — рече младата жена, благодарна, че Сайръс не е с нея. Ако беше тук, вече щеше да се превива от смях. — Не аз, а вие казахте, че сте искали да подходите към темата от гледна точка на минимализма. Защо ще си правите труда да създавате две динамики, при положение че динамиката е една?
— Не съм сигурен, че е една.
— Според мен пък е очевидно. Личи най-вече при стъклото.
— Не работя със стъкло — отсече Кевин. — Това изразно средство е прекалено крехко, за да предаде суровата сила на властта и секса.
— Не съм съгласна — възрази разпалено Юджиния и се укори, че се е увлякла. Наистина нямаше време за излишни спорове. — Кое изразно средство ще предаде по-добре силата и секса от стъклото, което е и течно, и твърдо? Стъклото е вещество, което е и силно, и уязвимо. Родено е в буквалния смисъл на думата в огъня, но въпреки това приема дадена форма само когато изстине. То осветява същността на всички първични сили — допълни младата жена и си помисли, че досега очите на Сайръс сигурно вече са щели да се изцъклят.