Юджиния се огледа заинтригувано и понечи да излезе от стаята, когато с крайчеца на окото забеляза къс проблясващо стъкло.
Няколко секунди не смееше да си поеме дъх. После пусна съвсем бавно завесата. Тя падна тихо зад нея. В задната стаичка на Фенела се възцари наситен здрач.
Юджиния не запали лампата. Отдолу под завесата се просмукваше достатъчно светлина, та тя да разгледа произведенията по лавиците. Младата жена направи една крачка напред, сетне втора, за да види по-добре предмета в ъгъла на прашното хранилище, привлякъл вниманието й. Когато бе достатъчно близо, за да го различава ясно, се смути и й се стори, че се е натъкнала на призрак.
Спря като попарена и се втренчи в предмета. Беше измайсторен от остри късчета стъкло и назъбени парчета стар метал. Беше се сгърчил досущ живо същество, което се храни от собствения си гняв и лудост.
Юджиния настръхна. Беше виждала и друга творба на тази художничка — в галерията на бившите любовници на Давънтри. Интуицията й подсказа, че който и да е създал това чудовищно нещо, е способен и на убийство.
Рафтът, на който бе оставена скулптурата, беше много високо и Юджиния не можеше да я види отблизо. Огледа се и забеляза наблизо малка табуретка, на която да стъпи. Придърпа я през стаята и я сложи под високия рафт. Покатери се бързо и се пресегна да свали натрошеното стъкло и огънатия метал.
Трябваше да събере цялата си смелост не само защото бе опасно да пипа острите ръбове, но и защото нещо в нея неистово се съпротивляваше. Не искаше да докосва този ужас. Трепна, когато пръстите й обхванаха плахо парчетиите стъкло и метал. Помисли си, че стъклото винаги те изненадва с тежестта си.
Обърна внимателно предмета и го повдигна, за да види подписа. Беше в ъгъла на основата.
Фенела Уийкс.
— Божичко! — ахна Юджиния и без да иска, стисна още по-силно скулптурата.
Усети пърлещо, пробождане по върха на единия от пръстите си, където се появи червена капка кръв. Напрегна слух — бе сигурна, че всеки момент ще чуе звънчетата, възвестяващи, че Фенела се е върнала. В другото помещение се бе спуснала зловеща тишина. Юджиния чуваше врявата, долитаща откъм фестивала, но някак приглушено, сякаш павилионите бяха в някакъв друг, паралелен свят.
Ръцете й се разтрепериха. Младата жена побърза да върне скулптурата върху рафта. Олекна й, когато я остави. Върху пръста й изби втора капка кръв. Тя я погледна стъписана. Стори й се, че случайно се е озовала в страховита приказка, в която героинята си убожда пръста и я сполита беда.
Ако Сайръс беше с нея, щеше да й каже да обуздае развихреното си въображение.
Тази мисъл й вдъхна спокойствие. Тя скочи от табуретката, пое си дълбоко въздух и бръкна в дамската чанта да извади хартиена кърпичка, която притисна към кървящия пръст, после хукна към завесата. Искаше й се час по-скоро да се махне от галерията.
Ако първото правило в работата, на детектива бе повелята да запазиш спокойствие, то второто вероятно гласеше да не изпадаш в паника. Сайръс безспорно нямаше нужда от такова правило, той никога не изпадаше в паника, помисли Юджиния, докато отместваше завесата.
Галерията пак беше безлюдна, но младата жена забеляза през витрината познат силует, който си пробиваше път към вратата. Фенела беше облечена в свободна тънка черна рокля с екзотичен десен. Беше с тежки обици, стигащи чак до раменете й. Носеше в едната ръка чаша кафе, над което се виеше пара.
Юджиния знаеше, че не може да се измъкне незабелязано от галерията. Извърна се рязко и се надвеси над купата от сивкаво, някак бозаво стъкло, която беше най-близо до нея. Звънчетата над вратата издрънчаха едва ли не с ужасяващо стържеща бодрост. Младата жена потрепери.
— Юджиния! — възкликна изненадано, но и радостно Фенела. — Не съм ви видяла кога сте влезли в галерията.
— Добро утро, Фенела — изправи се тя, обърна се и лепна върху лицето си някакво подобие на усмивка. — Реших, че сте отишли за кафе.
Галеристката се свъси и се насочи към щанда.
— Обичам фестивала, но това не е най-доброто време за мен. Тълпите предпочитат да се въртят около павилионите, особено ако е слънчево. Не ги виня. Искате ли нещо?
За миг съзнанието на Юджиния се замъгли. Единственото, което искаше тя в момента, беше да избяга. Накрая си спомни защо всъщност е влязла в галерията.