— Картината на витрината — отвърна тя жизнерадостно. — Морският пейзаж. Не харесвам такива платна, но това наистина си заслужава. Според мен ще хареса на Сайръс.
— Много добро е, нали?
— Да — потвърди Юджиния и си наложи да тръгне много спокойно към изхода. — Сигурно и той е от някой местен художник.
— Да, разбира се. Нали ви обясних, излагам неща само на тукашни творци. Художникът се казва Брад Колб. Чудесна техника.
— И великолепни цветове. Голяма дълбочина без излишно задълбаване в подробностите.
— Права сте.
Юджиния отвори вратата. Идеше й да хукне, но тя все пак намери сили да се усмихне едва-едва на галеристката.
— Днес следобед, веднага щом Сайръс се върне, ще му кажа за картината.
— Значи наистина съм видяла него, качи се с джипа на първия ферибот.
— Отиде да изпрати племенника си до летището — поясни Юджиния и си помисли, че звучи съвсем неправдоподобно.
Човек би очаквал един опитен детектив да измисли по-добро оправдание затова, че напуска острова. Но Сайръс бе настоял, че колкото по-простичко е обяснението, толкова по-добре.
— Ще запазя картината на Колб за вас и господин Колфакс. Ще я занеса в задната стая.
— Благодаря. Признателна съм ви — рече Юджиния с надеждата, че не се е издала с нищо.
Тънките, неестествено вити вежди на Фенела се извиха развеселено.
— Интересно дали господин Колфакс ще хареса картината. Опасявам се, че тя няма да е достатъчно хубава за… за вкуса му.
Юджиния почувства как изневиделица я плисва гняв. Но сега не му беше времето да се хвърля да брани Сайръс. Ала тя все пак се поддаде на необяснимото желание да защити вкуса му и каза:
— Сигурна съм, че ще му хареса.
Измъкна се през вратата и забърза по оживения тротоар. Искаше да си вземе кафе и да се усамоти някъде, за да помисли на спокойствие.
След десет минути, стиснала пластмасовата чаша, се върна през навалицата на мястото, където бе оставила колата. Качи се, отпи голяма глътка от двойното кафе, за да се поободри, и отново си припомни всичко от самото начало.
Истината беше, че не знаеше защо се е притеснила толкова, когато е открила върху грозната фигура от стъкло и метал подписа на Фенела. Беше реагирала инстинктивно, както всъщност реагираше винаги на изкуството. Беше време да се отърси от емоциите и да погледне непредубедено на нещата.
Чудо голямо, че Фенела Уийкс е била една от многото бивши любовници на Давънтри, който не бе пробирал много-много! Нели не бе споменавала за нея, което идеше да подскаже, че или не е знаела, или й е било все едно.
Фенела също не бе отваряла дума, че е имала връзка с Давънтри. Дори твърдеше, че не знае каква гледка се открива от Стъклената къща. Но това може би не бе чак толкова изненадващо и дори подозрително. Юджиния знаеше, че и тя, ако е имала неблагоразумието да спи с Давънтри, е щяла да предпочете да не си го признава.
Отпи от кафето и забарабани с пръсти по волана.
Давънтри бе имал славата на човек, който открито взима на подбив бившите си изгори — най-често като ги обявява за бездарници. Но за Фенела очевидно си бе мълчал.
Защо ли?
Този въпрос без отговор сякаш висеше във въздуха. Юджиния усети как от напрежението пак я присвива под лъжичката. Повтори си, че не бива да се увлича в догадките. Ако Сайръс беше с нея, вероятно щеше да я посъветва първо да провери фактите и чак тогава да си прави изводи.
А единственият неоспорим факт, с който тя разполагаше, беше дивашката скулптура, която бе намерила в задната стаичка на Фенела. Беше възможно — невероятно, но все пак възможно да е допуснала от притеснение сериозна грешка. Ами ако художничката, създала чудовищната фигура в галерията на Давънтри, беше не Фенела, а жена, използвала същите изразни средства?
Юджиния реши, че няма да е зле да погледне още веднъж — вече от по-близо, скулптурата в Стъклената къща. Трябваше да се увери, че не бърка.
Изпи кафето и метна чашата в малкия плик за боклук. Докато вкарваше ключа, забеляза, че ръцете й треперят. Хрумна й, че е постъпила много неразумно, като е добавила и кофеин към адреналина, който вече кипеше в кръвта й.
«Още един полезен съвет за детектива любител — помисли си тя, докато дърпаше скоростния лост. — Внимавайте с кафето, когато си имате работа с убийца! С евентуалната убийца» — поправи, се тя, докато изкарваше колата от малкия паркинг пред пристанището. Все още не разполагаха с никакви доказателства, че Давънтри е бил убит.
Но ако той наистина бе убит и ако Нели бе присъствала на престъплението, това щеше да обясни много неща.