— Защо сте искали Нели да умре?
— Тя ме видя онази вечер — обясни галеристката. — Чу как се караме с Давънтри.
— Онази вечер сте се карали с Давънтри ли?
— Вбесих се. И Нели Грант ме видя как го бутам по стълбите.
— Това е невъзможно. Няма как да ви е видяла от вратата на тази стая. Трябвало е да излезе на балкона и да погледне право надолу.
— Не — рече Фенела. — Беше достатъчно да погледне отсрещната стена.
— Господи! Огледалата!
— Точно така, огледалата. Сложени са по такъв начин, че да отразяват стълбите от пода до тавана. Докато Давънтри падаше, случайно погледнах тази стена. И видях Нели точно толкова ясно, както и тя мен.
— И какво стана после?
Галеристката въздъхна.
— Да си призная, се уплаших до смърт и побягнах. Реших, че тя ще се обади на Пийсфул Джоунс. Но не се случи нищо.
— Нели не е отишла в полицията. Още същата нощ е напуснала острова.
«И дотича при мен в Сиатъл — добави наум Юджиния. — Защо ли го е направила? Когато за последен път дойде в апартамента, не спомена и думица, че е видяла как Фенела Уийкс бута Давънтри надолу по стълбата.»
— Взе от пристанището един от катерите на Давънтри — добави галеристката. — Не знаех какво е намислила, но отсъдих, че щом не е отишла при ченгетата, е решила да се възползва от положението.
— Да се възползва ли? По какъв начин?
— Ами като ме изнудва. Но тя умря още преди да ми е отправила някакви заплахи.
— А когато са съобщили, че е изчезнала безследно по време на бурята, сте си казали, че всичко е приключило и вече никой не може да издаде тайната ви.
— Да — потвърди Фенела. — После обаче трябваше да изживея тежък удар. Онзи гнусен старец Ленард Хейстингс се опита да ме изнудва. Представяте ли си? Оказа се, че и той ме е видял, когато съм бутнала Давънтри. Бил на втория етаж.
— Господи! — въздъхна Юджиния. — Значи сте убили и него, нали?
— Плащах му, докато измисля какво да предприема. Накрая реших, че е най-безболезнено да подменя хаповете му за сърце с някакво по-силно лекарство. Медитейшън Джоунс ми помогна много. Каза ми кои изкуствени наркотици биха могли да убият човек с болно сърце като Ленард Хейстингс. Тя, разбира се, изобщо не се досеща как съм използвала тази информация.
— А как се сдобихте с наркотиците?
— Купих ги от един уличен пласьор в Сиатъл — засмя се Фенела. — Не беше кой знае колко трудно.
— И след като сте убили Хейстингс, сте решили, че най-сетне не ви заплашва нищо.
— Казах си, че вече съм волна птица — съгласи се галеристката. — Но после се изтърсихте вие. Знаех, че сте били приятелка на Нели. Тя често говореше за вас. Притесних се.
— Защо онази вечер, когато Ронда Прайс дойде при мен в ресторанта, се опитахте да я убиете? И тя ли ви е видяла, когато сте бутнали Давънтри?
— Ронда ли? — повтори презрително Фенела. — Разбира се, че не. Тя е глупачка и бездарница. Онази вечер на купона беше мъртво пияна, дори да бе стояла до мен, пак нямаше да забележи нищо.
— Защо тогава я ударихте и я бутнахте във водата?
Другата жена си пое въздух.
— Много ме ядоса, когато ми каза, че ми е дала да продам една от картините на Нели.
— Нещо не разбирам.
— Тази картина беше своеобразна връзка със случилото се онази вечер. Вие неминуемо щяхте да си зададете някои въпроси.
Юджиния усети почти физически необуздания гняв, най-неочаквано прозвучал в гласа на Фенела.
— Да, сега вече разбирам — рече Юджиния.
— Знаех, че ако познаете картината, ще надушите, че има нещо гнило. И ще почнете да ровичкате. Не знаех докъде ще стигнете.
— А сега вече трябваше да прикривате не едно, а цели две убийства. Чувствали сте се в опасност.
— Започнах да сънувам кошмари — призна си Фенела с глас, в който прозвучаха страховити, зловещи нотки. — Дали Хейстингс не бе оставил някъде бележка? Дали не бе споделил с някого? Къде бе ходила Нели в нощта, когато Давънтри умря? Дали, преди да загине, Нели не бе казала на някого какво е видяла?
— Толкова много въпроси без отговор! — прошепна Юджиния.
— Да — потвърди някак пискливо другата жена. — Страхувах се, че заради картината и вие ще започнете да задавате въпроси.
Юджиния подсвирна тихичко.
— С други думи, сте се опитали да убиете Ронда просто защото без да иска, тя ви е показала, че сте уязвима.
— Тъпа пачавра! Всъщност не съм искала да я убивам. Все ми е тая дали е жива или мъртва. Ронда не знае нищо. — Онази вечер само я проследих до ресторанта да видя какво е намислила.
— И сте я причакали, когато е изтичала през задната врата.
Фенела пристъпи напред. Платът на черната й рокля изшумоли и се загъна в мрака.