— Но вие сте го накарали да си плати.
— Да, накарах го да си плати — изсъска Фенела — задъхваше се от злоба. — Хиляди и хиляди долари.
— До караницата в горния край на стълбите.
— В известен смисъл това си беше ирония на съдбата.
— Защо? — поинтересува се Юджиния.
— Навремето Давънтри ми е казвал, че художничките го привличали именно с непредвидимия си темперамент. Харесвало му, че се палят. Обичал да ги гледа ядосани. Възбуждало го.
— И в крайна сметка умря именно защото сте му се ядосали.
— Да — прошепна Фенела. — А сега ще умрете и вие.
Юджиния си даде сметка, че час по-скоро трябва да отклони вниманието й. Спомни си как очите на Джейкъб Хюстън са се напълнили със сълзи, когато той е разбрал, че без да иска, е унищожил собственото си творение.
— Знаете ли, Фенела? Вие наистина сте талантлива — рече й и пристъпи напред, та другата жена да види, че държи скулптурата. — Лошото само е, че не сте в състояние да създадете нищо друго, освен такива чудовища.
— Не е вярно — изкрещя Фенела. — Творбите ми са толкова блестящи, че вие дори не можете да ги разберете. Оставете моето «Цвете»!
— Както искате — отвърна Юджиния, после вдигна грозния предмет от стъкло и метал и го запокити на пода.
Фенела изпищя.
Стъклото се натроши на малки парченца. Металът заскърца и задраска по огледалната повърхност. Фенела натисна спусъка.
Глава двадесета
Куршумът улучи стената до Юджиния. Колкото и да бе уплашена, тя успя да отскочи. Разполагаше само с няколко секунди, през които вниманието на Фенела щеше да бъде насочено към натрошената фигура.
Юджиния се сниши в мрака и застанала на четири крака, се скри зад най-близката поставка.
— Проклета да си, проклета да си, проклета да си! — изписка от мъка и гняв Фенела. — Нищо не ти разбира главата от изкуство. Нищо, Юджиния Суифт!
В стаята прокънтя втори изстрел. Юджиния се сви зад поставката и заслуша разтреперана как по пода наоколо се сипе натрошено стъкло. Нещо тежко се свлече от един от пиедесталите и я одраска по бедрото. Младата жена чу как Фенела се промъква между поставките.
— Патка! Пачавра! Била, моля ви се, директорка на музея. Нима си въобразяваш, че разбираш нещо от изкуство? Нямаш и представа каква е истинската природа на изкуството. Само художниците разбират от изкуство. А ти не си художничка. Никоя от пачаврите на Давънтри не беше художничка.
Пръсна се поредната стъклена витрина. Но този път не от куршум. Фенела я беше съборила.
— И ти ли си една от пачаврите на Давънтри, Юджиния Суифт? И ти ли си една от онези нещастници, които се пишат художнички?
Поредната стъклена витрина се счупи. Чу се как нещо тежко и крехко се пука от допира с плочките.
— Всички сте пълни бездарници, всички до една! Давънтри се плашеше от моя талант, така да знаеш! — измърка самодоволно Фенела. — И точно за това се хвана с тия курвета. Не можеше да преглътне, че съм толкова талантлива! — Прицели се в поредната витрина и я натроши с куршум. — Не можеше да издържи на огъня на истинския гений — изкрещя жената.
Юджиния си даде сметка, че тя се движи неотклонно между пиедесталите и унищожава витрините и произведенията в тях. Бе толкова вбесена, че й трябваха само минута-две, за да се добере и до нея. Младата жена зачака напрегнато Фенела да изпотроши и следващата витрина.
— Всички до една сте елементарни. Прости. Аматьорки — крещеше тя, докато стъклото се сипеше.
Юджиния се поизправи под трясъка на чупещото се стъкло.
— Къде си, Юджиния Суифт? Няма да се спотайваш още дълго! — Фенела счупи поредната витрина. — Ще унищожа всички пачаври на Давънтри, включително и теб.
Юджиния чу приближаващите се стъпки на Фенела. Идваше по пътеката между пиедесталите отдясно. За щастие бе погълната от това да унищожава експонатите един по един. Стреля по най-близката витрина вляво, после по витрината вдясно.
Вляво, вдясно.
Вляво, вдясно.
Юджиния си помисли, че Давънтри явно е имал през живота си много любовници художнички. В момента още четири от тях я деляха от куршума.
Младата жена заобиколи поставката, така че тя да я заслони от Фенела.
Стъпките прокънтяха още по-близо. Сега вече Фенела направо стенеше от гняв. Този звук действаше на нервите на Юджиния точно така, както пистолетът — на стъклото. Правеше ги на парцали.
Фенела счупи още една витрина. И още една фигурка се удари в плочите. Този път не така силно, явно беше по-лека.