Вляво, вдясно.
Фенела бе на някакъв си метър. Юджиния надзърна иззад поставката и видя на фона на тесния лъч ослепителна бяла светлина силуета с вдигната дясна ръка. Тънката черна рокля се вееше като ефирен саван.
— Тъпа гъска! Пачавра на Давънтри! И ти ли се хвана на лъжите му? Защо ли изобщо питам! Всички се хванахте.
В този миг Фенела се обърна с гръб. Юджиния си каза, че това вероятно е единственият й шанс. Хвърли се с всички сили напред. Замахна и удари Фенела, а тя изпищя като обезумяла.
Двете се свлякоха на пода. Докато падаха, Фенела си удари главата в ръба на пиедестала. Пистолетът изтрополи гръмко върху плочките.
Вече на пода галеристката се просна безжизнено. Не помръдваше. Юджиния падна върху нея. Едвам си поемаше дъх.
Когато се окопити и се изправи, видя, че Фенела е изпаднала в безсъзнание.
Докато наблюдаваше как жена му подрежда малката клиника, заместник-шерифът Пийсфул Джоунс отсъди покрусено:
— Наистина тъжна работа!
Медитейшън въздъхна и прибра инструментите.
— Много странна аура. Цветът бе злокачествен. Тъмен и мътен. В нея нямаше и един светъл тон.
Сайръс ги погледна и реши, че няма какво повече да си кажат.
Полицията бе откарала с вертолет Фенела Уийкс на материка. Тя бе дошла в съзнание, но не беше в състояние да мисли трезво. Сайръс я бе чул как пелтечи несвързано, че щяла да избие до крак всички любовници на Давънтри. Не говореше нищо друго. Медитейшън Джоунс отсъди, че тя е скарана със самата себе си.
Пийсфул бе огледал местопрестъплението изненадващо бързо и вещо. Юджиния беше дала най-подробни показания. Накрая Пийсфул поклати глава.
— Бива ли такова нещо, да си въобразява, че може да изнудва човек като Давънтри! Сигурно не е давал и пет пари дали, Фенела ще разкрие някой от старите му скандали.
— Не е съвсем така — каза Юджиния.
Нещо в гласа й привлече вниманието на Сайръс. Тя не срещна поглед му.
— Интересно какво ли е знаела за него? — попита Пийсфул.
Младата жена се прокашля.
— Доколкото подразбрах, нещо, свързано е някаква тъмна сделка с произведения на изкуството.
— Няма да се изненадам — свъси се заместник-шерифът. — Обзалагам се, че повечето сделки с произведения на изкуството на Давънтри са тъмни.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита Сайръс Юджиния, докато я качваше на джипа. Тя бе изпаднала в някакво странно спокойствие, разтревожило го както нищо друго от доста време. — Дали да не те заведа при твоя лекар в Сиатъл?
— Няма нужда — отвърна младата жена и се зае необичайно старателно да закопчава предпазния колан. — Не съм болна. Само съм разтърсена.
— Чудя се как и аз още не съм изпаднал в истерия — изруга Сайръс, после седна зад волана и си сложи много внимателно тъмните очила.
Върху устните на младата жена се мярна усмивка.
— Би било интересна гледка. Не мога да си те представя истеричен, каквито и да са обстоятелствата.
— Всеки си има някакъв предел, след който рухва — отбеляза детективът и сложи едната си ръка върху кормилото, а другата — върху облегалката. — Днес ми се струва, че съм на път да достигна този предел.
— Нямам такова впечатление.
— По дяволите, Юджиния, тази вещица е могла да те убие! — подвикна Сайръс и подкара към шосето.
— Не е нужно да ми го казваш — каза Юджиния с глас, който му се стори странно отчужден. — Бях там. Видях всичко.
— Защо, по дяволите, си хукнала сама към Стъклената къща, след като си намерила в задната стаичка на Фенела онази скулптура?
— Обясних ти вече, исках да се уверя, че именно Фенела е правила и двете фигури. След като съм си тръгнала от галерията, тя е разбрала какво е станало. И ме е последвала.
Сайръс стисна с все сила волана.
— Трябваше да ме изчакаш да се върна на острова.
— Ако смяташ да ми крещиш, слизам още сега от джипа.
— Дявол го взел!
Нямаше намерение да й крещи. Това бе последното нещо, което смяташе да прави. Но не знаеше как да й обясни, че се е уплашил толкова, та и досега едвам се владее.
Юджиния се бе разминала на косъм със смъртта.
Наложи си да се съсредоточи върху лъкатушния път. Съзнаваше, че не е в състояние да води спокоен разговор, затова потъна в мрачните си мисли.
Днес насмалко да изгуби Юджиния.
И досега много въпроси оставаха без отговор.
Божичко, тя се бе разминала на косъм със смъртта!
В джипа се възцари потискащо мълчание. Юджиния го наруши чак когато преполовиха пътя за Стъклената къща. Тогава тя се размърда на седалката и се извърна с лице към Сайръс.
— Все повече ми се струва, че съм грешала, когато съм смятала, че Нели е била убита. Фенела каза, че не я е убивала, и кой знае защо, съм склонна да й вярвам. Може би Нели наистина е паднала от катера и се е удавила.