— Така си е — съгласи се тя и се свъси.
— Да видим сега с какво разполагаме. Давънтри е бил убит и Нели е станала свидетелка на това. Същата нощ е напуснала острова с неговия катер.
— Дойде да ме види, но и досега не знам защо.
— Дала ти е една от картините в поредицата «Стъкло» — напомни Сайръс.
— После ние с теб намерихме още две от тези картини — погледна го Юджиния. — В цялата тази история непрекъснато се натъкваме на картини на Нели.
— Точно така — потвърди детективът. — Защо ли?
— На всяка е нарисуван стъклен предмет от колекцията на Давънтри — продължи бавно младата жена. — Ами ако на липсващата картина е изобразена чашата на Хадес?
— Дори и да е така, какво ни дава това? Картина, на която е нарисувана чашата, няма никаква стойност — Сайръс замълча. — Но ако някой смята, че платното все пак е ценно, това обяснява защо са тършували в къщите на Джейкъб и на Ронда.
— По-логично е да тършуват в Стъклената къща, не си ли съгласен?
— Не, ако са решили, че картината е преместена другаде — поясни детективът и се замисли отново.
— Е? — подкани Юджиния.
— На пръв поглед се натъкваме на два различни сценария.
— Разбирам какво имаш предвид. Фенела Уийкс е в дъното на част от събитията, породени от смъртта на Давънтри и от стремежа й да потули истината.
— Точно така — съгласи се той. — Но чашата на Хадес представлява някаква свързваща брънка. Според мен обаче е по-разумно да предположим, че галеристката е действала сама и си е имала свой налудничав план. Тя не се е интересувала от картините на Нели.
— Кой тогава ги е търсил?
— Уместен въпрос.
И вероятно много опасен, добави детективът наум. Но защо някой ще тръгне да търси картина на чашата, а не самата чаша?
Юджиния долепи длани до бедрата си и ги потърка о плата на черните дънки.
— Какво правим оттук нататък?
Сайръс се притесни от тона й, който бе необичайно хрисим и спокоен.
— Ще се приберем в Стъклената къща, ти ще си вземеш дълъг топъл душ, а аз през това време ще отворя една от онези бутилки с отлежало марково вино в избата на Давънтри. После ще ти сготвя нещо за вечеря. И чак след това ще обсъдим какво ще правим.
Тя му хвърли поглед.
— Ще ми сготвиш вечеря ли?
— Приеми го като приключение.
— Сайръс!
— Какво?
— Спри, ако обичаш! Пригади ми се.
— Ако намекваш за моята манджа…
— Не. Спри, моля те!
— По дяволите! Трябваше да се досетя! Чудех се кога ли ще ти прималее.
Отби джипа встрани от пътя и отвори бързо вратата. Докато отиде при Юджиния, тя вече беше изскочила навън и превита одве, се държеше за стомаха. Цялата се тресеше от спазми и Сайръс я притисна до себе си, за да я успокои. Накрая й даде носната си кърпа.
— Извинявай — прошепна младата жена. По страните й се търкаляха сълзи. — Много се притесних. А уж не плача никога.
— Това е добър знак. По-добре да дадеш воля на притеснението, отколкото да го потискаш вътре в себе си. Инак после ще си имаш още по-големи неприятности.
— Говориш така, сякаш си го изпитвал на собствен гръб.
Детективът си спомни първия труп, който е намерил.
Убиецът бе използвал нож и се бе спотаил в очакване на първото ченге.
Накрая мръсната уличка бе плувнала в кръв: в кръвта на самия Сайръс, на убиеца и на жертвата. Той се бе отървал с един белег и с мисълта, че е убил човек.
Помнеше и петното, останало върху земята от кръвта около трупа на Кейти. Помисли си колко гузен се е чувствал, че не е успял да защити жена си от Деймиън Марч.
— Да, изпитвал съм го — потвърди той.
Юджиния зарови лице върху рамото и дълго плака.
Телефонът иззвъня точно когато Сайръс слагаше спагетите в тенджерата с вряща вода. Той се пресегна да вдигне слушалката, както четеше упътването отстрани на празната опаковка.
— Тук Колфакс.
— Аз съм — рече Рик някак уморено, но развълнувано. — Готов съм да докладвам.
Сайръс чу приглушения тътен на уличното движение.
— Къде си?
— В колата на господин Стредли. Преди няколко минути той дойде да ме вземе от пристанището. Сега отиваме на летището.
— Браво на вас! — каза чичо му и си погледна часовника. — Имаш предостатъчно време до полета. Я да чуем доклада!
— Записах номерата на всички автомобили е двама мъже. Не бяха много: само седем. Дадох списъка на господин Стредли. Обеща да ги връчи на господин Йейтс, който да ги провери.
— Добре си се справил. Признателен съм ти за помощта, Рик.
— Огледах и почти всички мъже, слезли пеш по двама. Но никой не беше с ботуши от змийска кожа.