— За жалост в нашата работа се случва да удряме и на камък.
— Готов съм да чакам още! — каза въодушевено момчето.
— Все пак трябва да се явиш на работа, забрави ли?
— Не съм. Но, Сайръс…
— Да?
— Смятам и аз да стана частен детектив:
Чичо му грейна в усмивка и разбърка спагетите.
— Не ти ли доскуча?
— Какви ги говориш! Не!
— Ще го обсъдим друг път.
— Сериозно ти казвам — настоя Рик.
— Аз също. Щом завършиш първи курс, ако още проявяваш интерес; другото лято ще те взема да поработиш във фирмата.
— Наистина ли?
— Някога да съм те лъгал?
— Не. Никога — отвърна след кратко мълчание младежът.
— Дай ми сега Стредли.
Пет минути по-късно, през които Сайръс попита как са Ронда и Джейкъб, водата в тенджерата вече бе започнала да кипи и да прелива.
— Ох, да му се не види! — изруга Сайръс, после затръшна телефонната слушалка, изключи халогенната горелка и грабна кърпите, с които да отмести тенджерата.
— Какво има пак? — попита от вратата Юджиния.
— Такова нещо не може да се случи никога на сандвичите с риба тон — обясни Сайръс и я погледна с крайчеца на окото, докато изливаше спагетите в решетото.
Юджиния изглеждаше така, сякаш не се е случило нищо. Лицето й грееше от топлия душ. Около ушите й се виеха мокри тъмни къдри. Гъстата й коса бе прихваната с широка шнола на темето. Младата жена бе облечена в пуловер и широк панталон от мек плат.
— Много мило, приготвил си вечерята! — рече тя.
— Такъв съм си, къщовник! — засмя се Сайръс и остави празната тенджера върху плота. — Ти как си?
— Благодаря. Много по-добре. Топлият душ ме освежи. Да ти помогна ли?
— Не. Владея напълно положението тук. Седни и си пий виното — после се зае да пренася спагетите и салатата, която бе направил. — Току-що говорих с Рик и Стредли. Рик тръгва за къщи, а Стредли ми съобщи, че Ронда Прайс и Джейкъб Хюстън са отседнали с фалшиви имена в хотел в Портланд, където не ги застрашава нищо. Куинт ще прати хора да ги пазят, докато не приключи всичко.
— Това ще ти струва цяло състояние! — ахна младата жена и очите й се разшириха.
— Да.
— Опасявах се, че ще кажеш точно това — простена тя.
— Не се притеснявай. Мога да си го позволя.
— Рик и господин Стредли не съобщиха ли и нещо друго?
Той се поколеба.
— Момчето оповести, че искало да става детектив.
Юджиния му се усмихна многозначително.
— Какъвто чичото, такъв и племенникът.
Сайръс грейна в усмивка — не успя да потули колко е доволен от думите на Рик.
— През следващите четири години сигурно ще промени сто пъти решението си.
— Може да го промени. Но може и да не го промени. Откривам у него много неща от теб — погледна го Юджиния над ръба на чашата с вино. — Знаеш ли, Сайръс? От теб ще стане страхотен баща.
Той не знаеше какво да отговори. Причерня му при мисълта, че в момента иска само децата, родени му от нея. Но му се стори, че сега не е най-подходящото време да повдига темата.
— Знаеш ли, мисля си… — продължи младата жена, но детективът я прекъсна:
— Я зарежи тази работа — донесе чиниите и ги подреди върху масата. — Казах ти вече, никакво мислене, докато не си починеш хубаво.
— Вие с Рик така и не приключихте с размерите в Стъклената къща, които сравнявахте с чертежите.
— Е?
Юджиния го погледна право в очите.
— Нощес едва ли ще спя добре. Не искаш ли да свършим тази работа?
— Нямам нищо против — съгласи се Сайръс и седна.
Младата жена погледна чинията, която той бе сложил пред нея. Лицето й грейна за пръв път, откакто Сайръс я бе докарал от кабинета на Пийсфул.
— Как ти хрумна да сложиш върху спагетите риба тон?
— Получих кулинарно вдъхновение — рече той скромно.
Три часа по-късно Сайръс откри онова, което търсеше несъответствие от няколко квадратни метра.
— Трябваше да се досетя — възкликна детективът и се огледа, докато навиваше метъра: — Винарската изба.
— Точно там първата вечер открихме Ленард Хейстингс — напомни Юджиния и се взря в купчините бутилки. — Дали е знаел нещо?
— Нямам представа. Може пък да е решил, че господарят му вече е мъртъв и той може да се почерпи със скъпото му вино. Я ми прочети още веднъж размерите на източната стена!
Младата жена се надвеси над чертежа.
— Четири метра и осемдесет и два сантиметра.
— Да, ето го къде е! Според моите измервания стената в основата е дълга само три метра и шейсет сантиметра.
Сайръс остави метъра и се зае да сваля прашните бутилки от рафта.
— Сега пък какво търсиш?
— Обзалагам се на три от най-хубавите си хавайски ризи, че някъде тук Давънтри си е направил скривалище.