— Сигурна ли си, че не е вампир? — попита Клеър. — Гледала съм филми. Вампирите са потайни.
Тя просто се шегуваше. Ева не се усмихна.
— О, напълно. Първо, яде чилито на Шейн, което, бог ми е свидетел, съдържа толкова чесън, че може да взриви десетина първокласни Дракули. А веднъж го накарах да докосне кръст. — Ева отпи голяма глътка кола.
— Какво си направила? Накарала си го?
— Ами да, разбира се. Едно момиче винаги трябва да е предпазливо, особено тук. — Клеър я изгледа неразбиращо и Ева отново завъртя очи. Клеър беше сигурна, че това й е любимата мимика. — В Морганвил, нали се сещаш?
— За какво?
— Искаш да кажеш, че не знаеш? Как така не знаеш?
Ева остави бутилката с кола и застана на колене, като се подпря на лакти на масичката за кафе. Изглеждаше сериозна под дебелия слой грим. Очите й бяха тъмнокафяви, със златисто по края.
— Морганвил е пълен с вампири.
Клеър се засмя.
Но Ева не се засмя. Просто гледаше с широко отворени очи.
— Хм… шегуваш се.
— Колко души завършват ТПЮ всяка година?
— Не знам. Тъп колеж е, повечето се прехвърлят.
— Всички напускат. Или поне вече не се появяват, нали така? Не мога да повярвам, че не знаеш. Когато се нанесе, никой ли не ти каза каква е причината? Виж, вампирите управляват този град. Те командват. Или си с тях, или не си. Ако работиш за тях, ако се преструваш, че не съществуват и ги няма и извръщаш поглед, когато се случват разни неща, ти и семейството ти получавате разрешение за преминаване. Получавате Защита. В противен случай… — Ева прекара пръст върху гърлото си и изблещи очи.
Да бе, помисли си Клеър и остави лъжицата. Нищо чудно, че никой не е наел стаята при тези хора. Те са откачени. Лошо. Като изключим шантавата част, тя ги хареса.
— Мислиш, че съм хахо — каза Ева и въздъхна. — Разбирам. И аз бих си помислила същото, само че израснах в дом със Защита. Баща ми работи за водоснабдяването. Майка ми е учителка. Но всички носим това. — Тя протегна ръка. На китката й се виждаше черна кожена гривна с червен знак, непознат на Клеър. Приличаше на китайски йероглиф. — Виждаш ли, моят е червен. С изтекъл срок. Като здравната осигуровка е. Децата са осигурени, докато навършат 18. Аз ги навърших преди шест месеца. — Тя погледна тъжно гривната, после сви рамене, свали я и я остави на подноса. — Предполагам няма смисъл да я нося. Със сигурност няма да заблуди никого.
Клеър просто я погледна безпомощно, като се чудеше дали не е жертва на номер и всеки момент Ева ще се разсмее, ще я нарече идиотка, задето се е вързала, а Шейн ще се държи ту небрежно мило, ту жестоко и ще я избута през вратата, като през цялото време ще й се присмива. Защото нещата в живота не стояха така. Харесваш някого, а после той се оказва откачен, нали? Не можа ли да познаеш?
За другата възможност, Ева изобщо да не е луда, не й се мислеше. Спомни си хората по улицата, които бързаха с наведени глави. И как майката бе дръпнала момиченцето си от улицата заради едно приятелско помахване с ръка.
— Добре. Давай, мисли ме за откачалка — каза Ева и седна на петите си. — Защо да не съм? И няма да се опитвам да те убеждавам в нищо. Просто — след мръкване не излизай без компания. Гледай да е с някой защитен, ако откриеш такъв. Гледай за гривната. — Тя побутна своята с пръст. — Знакът е бял, когато е в сила.
— Но аз… — Клеър се изкашля, като се чудеше какво да каже. „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво…“ — Добре. Благодаря. Хм, Шейн дали…?
— Шейн? Дали е защитен? — Ева изсумтя. — Ами! Дори да беше, в което се съмнявам, няма да си признае, а и не носи гривна или нещо друго. Майкъл, Майкъл също не е, но има стандартна защита за къщите. Тук сме нещо като изгнаници. Когато сме заедно, също ни дава сигурност.
Бе шантаво да водиш такъв разговор, докато ядеш чили и пиеш кола, и си с леден компрес на главата. Клеър се прозя, неочаквано и за самата нея. Ева се засмя.
— Приеми го като приказка за приспиване — каза тя. — Слушай, нека ти покажа стаята. В най-лошия случай ще полежиш малко, докато подейства компресът с лед, и после изчезваш. Или пък се събуждаш и решаваш, че искаш да говориш с Майкъл, преди да си тръгнеш. Ти решаваш.
Обзе я нов пристъп на хлад и тя потръпна. Вероятно се дължи на удара по главата и на умората. Бръкна в джоба си, намери хапчетата, които й предписа докторът, и изпи едно с последната глътка кола. После помогна на Ева да занесе подносите в кухнята, която бе огромна, с каменни мивки и старинни излъскани плотове и с два съвременни уреда — печка и хладилник — напъхани нелепо в ъглите. Чилито бе сготвено в почернял тиган и още къкреше.