Клеър изпищя толкова силно, че можеше да заглуши воя на кучетата през три щата, и почти припадна, но спря да се опитва да излезе от колата. Дори двамата вампири, които изведнъж се бяха озовали до вратата на колата, трепнаха и се отдръпнаха.
Ева даде газ. В полунесвяст от горещата пулсираща болка в гърба, Клеър чу шум, сякаш железни нокти стържат по черна дъска. После шумът спря и те се понесоха с бясна скорост в нощта.
— Клеър? Клеър? — Ева я буташе по другото рамо, по онова, което не бе залято с киселина. — О, боже, съжалявам! Аз просто… той искаше да те накара да отвориш вратата, а аз не можех… Извинявай!
Уплахата още я изгаряше, но Клеър успя да кимне и леко да се усмихне. Беше разбрала. Винаги се бе чудила как, по дяволите, във филмите някой може да е толкова глупав, че да отвори врата на страховитите лоши вампири, но сега знаеше. Наистина знаеше.
Понякога просто нямаш избор.
Ева се задъхваше и плачеше неудържимо.
— Мразя това — изхлипа тя и удари няколко пъти с ръка по волана. — Мразя този град! Мразя и тях!
Клеър разбра. Тя също започваше да ги мрази истински.
11
Шейн стоеше на вратата, готов да действа, когато колата на Ева изскърца и спря. Може би още бе ядосан, но това нямаше да му попречи да участва в хубав бой. Ева трескаво му направи знак да си остане там, където бе безопасно, и огледа улицата във всички посоки.
— Виждаш ли нещо? — тревожно запита тя Клеър. Клеър поклати глава, още й се гадеше. — По дяволите! Знаеш упражнението, нали? Бягай през глава! Без да спираш!
Клеър с мъка отвори вратата, измъкна се бързо от колата и хукна по тротоара. Чу зад нея да се затръшва другата врата и бягащи стъпки. Дежа вю, помисли си тя. Сега им липсваше само Брандън да се появи отнякъде и да се държи като глупак…
Едва не блъсна Шейн, като профуча през прага, той се дръпна от пътя й навреме, пропусна я да мине, после сграбчи Ева и я дръпна вътре, като затръшна и заключи вратата след нея.
— Трябва да си намериш по-добра работа — каза той. Ева избърса размазания си грим с опакото на ръката и му хвърли гаден поглед.
— Аз поне имам работа!
— Каква? Професионален донор на кръв ли? Защото в това ще се превърнете, ако…
Клеър се обърна, озова се срещу вампир и се разкрещя с всичка сила.
Е, добре, не бе вампир. Това се изясни след около трийсетина секунди от факта, че Шейн се запревива от смях, вампирът също се разпищя, свит от уплаха, и от думите на Ева, която бе смутена и изненадана.
— Миранда! Какво, по дяволите, правиш тук, мила?
Вампирът — тоест тя само приличаше на вампир, поправи се Клеър сега, когато сърцето й не биеше вече с космическа скорост и видя, че заблудата се дължи повече на грим и драматична ситуация, отколкото на природна даденост — бавно свали ръце и нерешително погледна Клеър през силно гримираните си в черно мигли и издаде едно „О!“ с начервените си устни.
— Трябваше да дойда — обясни тя. Гласът й бе плътен и развълнуван. — О, Ева! Имах ужасно видение! Имаше кръв и смърт и се отнасяше за теб.
Ева не се впечатли. Въздъхна, обърна се към Шейн и каза:
— Ти си я пуснал? Мислех, че я мразиш?
— Не можех да я оставя навън, нали? Все пак е от плът и кръв. Освен това ти е приятелка.
От погледа, който Ева хвърли на Шейн, излизаше, че „приятелка“ е доста пресилено.
Миранда се усмихна на Шейн леко налудничаво. Хубава работа, помисли си Клеър, подразнена и отвратена, като продължаваше да се опитва да попречи на избухването на грандиозен скандал. Момичето бе високо и слабо, кльощавите й крака стърчаха от късата черна кожена пола. Бе силно гримирана, с дежурната боядисана черна коса, късо подстригана около продълговатото бледо лице. На китките и около врата й с маркер бяха нарисувани размазани кръстове.
Миранда изведнъж се обърна и погледна към тавана. Ужасена, закри устата си с ръце, а Клеър забеляза, че червилото й не се размаза.
— Тази къща — възкликна тя. — О, боже! Толкова е необикновена. Не усещате ли?
— Мира, ако искаше да ме предупредиш за нещо, можеше да се обадиш — рече Ева и я поведе към дневната. — Сега трябва да мислим как да те върнем вкъщи. Честно, нямаш ли малко ум в главата? Не си чак толкова глупава!
Когато Миранда седна на дивана, Клеър забеляза на врата й още нещо — синини. А по средата се виждаха две незараснали червени дупчици. Ева също ги забеляза, примигна и погледна първо Шейн, след това Клеър.