— Мира — запита тя внимателно и извъртя брадичката й на една страна. — Какво ти се е случило?
— Нищо — сопна се Миранда. — Всичко. Наистина трябва да опиташ. Точно както си го представях, и за миг виждах, наистина виждах…
Ева я пусна, сякаш се бе опарила.
— Позволила си на някой да те ухапе?
— Само на Чарлс — каза Миранда. — Той ме обича. Но Ева, трябва да ме изслушаш, сериозно е. Опитах да звънна, но никой не отговори, и тъй като бях сънувала този ужасен сън…
— Мислех, че става въпрос за видение — обади се Шейн.
Бе последвал Клеър в стаята и сега стоеше до нея със скръстени ръце. Тя почувства как от близостта му част от гнева и напрежението й се изпаряват, макар той да не я гледаше. Да, Клеър, мечтай си. За него си като мебел. Може би ти трябват някое курвенско червило и малко подплънки в сутиена.
— Остави я, Шейн, преживяла е нещо ужасно… — Ева изведнъж се сети със закъснение, че и Шейн го чакаше това, което Миранда бе преживяла, ако не успеят да анулират сделката с Брандън. — Добре, видението. Какво видя, Мира?
— Смърт. — Миранда изрече думата с тихо задоволство, като се наведе напред и се залюля. — О, той се съпротивляваше, не го искаше, не искаше подаръка, но… имаше кръв. Много кръв. И издъхна… точно тук. — Тя протегна ръка и посочи едно място на покрития с килим под.
Клеър осъзна, че момичето говори вероятно за Майкъл и я обзе ужас.
— За Шейн ли говориш? Бъдещето на Шейн ли виждаш? — попита Ева. Звучеше изплашено, но пък бяха преживели ужасяваща вечер. И си бе в реда на нещата да се тревожи за Шейн.
— Тя не може да предсказва бъдещето — заяви Шейн категорично. — Измисля си някакви глупости. Нали, Мира?
Миранда не отговори. Тя изви глава и пак погледна към тавана. Клеър бе обзета от страховито усещане, като осъзна, че Миранда гледа точно към мястото, където се намираше тайната стая. Знаеше ли за нея? Как бе научила?
— Къщата — повтори тя. — Тази къща е толкова необикновена. Някак не се връзва, да знаете.
По стълбите се чу скърцане, Клеър вдигна поглед и видя, че Майкъл слиза при тях, бос, както винаги.
— Да — каза той, — това не е единственото, което не се връзва. Ева, какво прави тя тук, по дяволите?
— Не питай мен! Шейн я е пуснал.
— Здравей, Майкъл — рече разсеяно Миранда. Продължаваше да се взира в тавана. — Тази е нова. — Тя посочи Клеър.
— Да. Това е Клеър. — Не й се бе притекъл на помощ, когато изпищя, и Клеър се зачуди защо. Може би не искаше да се вижда с Миранда, напълно го разбираше. Ако говорим за откачени и странни… дори Ева не бе сигурна как да се държи с нея.
Сети се, че не бе чул зловещото описание на Миранда за смъртта му. Може би така бе най-добре.
— Клеър — прошепна Миранда и внезапно я погледна. Имаше бледосини, много странни очи. Сякаш виждаха през нея. — Не, не е тя. Не е заради нея. Нещо друго е. Има нещо необикновено в тази къща. Нещо нередно. Трябва да гадая на карти.
— Какво, по дяволите? — запита Шейн. Миранда сграбчи ръката на Ева, скочи и на практика я завлече до стълбите. — Е, това вече е прекалено. Ева?
— Хм, спокойно, всичко е наред — извика Ева, докато Миранда едва не изтръгна ръката й от рамото. — Просто иска да гледа на карти Таро или нещо такова. Всичко е наред. Ще я върна скоро. Минутка!
Майкъл кимна.
— В миналото не беше чак толкова ужасна — каза той.
— Предполагам, че се дължи на тоя Чарлс, за когото говори — каза мрачно Шейн. — Трябваше да се сетя, че ако някой има кръвопиец за любовник — каза Шейн иронично, — то това ще е някоя смахната като Миранда. Трябваше да я отпратя да си върви. Вероятно ще й хареса още някое ухапване.
— Тя е още дете, Шейн, — възрази Майкъл. — Но колкото по-скоро я махнем от тук, толкова по-добре ще се почувствам. Тя кара Ева да се притеснява.
Ева? Но Ева не вярва на тия глупости, нали? Клеър почти бе убедена, че всичко се свежда просто до странни дрехи, под които Ева си е нормално момиче, а готическата част е само поза. Наистина ли вярваше на видения, на гледане на кристална топка и на карти Таро? Магията е криворазбрана наука, припомни си тя. Или пък, от друга страна, просто глупави приказки.
Двете момчета погледнаха Клеър.
— Какво? — попита тя. — А, между впрочем, аз съм добре, благодаря, че попитахте. Само няколко вампири ме преследваха. Нищо особено.