— Казах ти да не ходиш — сопна се Шейн и сви рамене. — И така, кой ще изгони Миранда?
Загледаха продължително Клеър и тя схвана, че това май се превърна в нейна задача. Може би, защото е нова и не познава Миранда, а и е момиче. Майкъл бе твърде учтив, за да я помоли да си отиде. Шейн… — Не можеше да каже какво чувства Шейн, но знаеше, че иска тя да изчезне от къщата.
— Добре. Аз ще отида.
— Това момиче наистина е умно — каза Шейн на Майкъл, без да се усмихва, когато тя пое по стълбите.
— Да — съгласи се Майкъл. — Това й харесвам на Клеър.
Вратите на всички спални бяха затворени, с изключение на спалнята на Ева, откъдето се прокрадваше мъждукаща светлинка и осветяваше лакирания дървен под. На Клеър й замириса на изгорял кибрит. Палеха свещи.
Ох, наистина не искаше да го прави. Ами ако просто продължи по коридора към стаята си и заключи вратата?
Пое дълбоко въздух и огледа стаята с пресилена усмивка. Ева палеше свещите и… Боже! Колко много свещи бяха разположени навсякъде. Големи дълги черни свещи, лилави и сини също. Нямаше в пастелни цветове. Леглото бе покрито с черен атлаз, пиратски флаг с череп и кости висеше над него като развяваща се табла на креват. Отвсякъде висяха коледни лампички — не, всъщност не бяха коледни лампички. Тикви от Вси светии, и призраци, и черепи. Хем весело, хем откачено.
— Хей — извика Ева, като дори не вдигна поглед от голямата черна свещ, която палеше. — Влизай, Клеър. Мисля, че с Миранда не се запознахте както трябва.
Не, ако не броим писъците и бягството.
— Здрасти — каза тя неловко.
Не знаеше къде да си сложи ръцете. Миранда сякаш не забелязваше и не обръщаше внимание. Нейните ръце бяха във въздуха и галеха някаква невидима котка. Шантаво. Колкото повече Клеър гледаше това момиче, толкова малко изглеждаше то — със сигурност по-малко от Ева. Може би по-малка и от самата Клеър. Може би всичко бе само шега, освен ухапването. Това бе нещо много сериозно.
— Ъъ, Ева? Мога ли да поговоря с теб за момент? — помоли Клеър.
Ева кимна, отвори един черен шкаф и извади черна лакирана кутия. Когато я отвори, се видя, че вътрешността й е кървавочервена. В нея имаше черен копринен пакет, а когато Ева го отвори, се оказа тесте карти Таро.
Карти Таро.
Ева ги подържа за кратко между дланите си, после цепи тестето няколко пъти и го подаде на Миранда.
— Ей сега се връщам — каза тя и излезе в коридора с Клеър, затваряйки вратата след себе си. Преди Клеър да каже нещо, Ева вдигна ръка. Не искаше да погледне Клеър в очите. — Момчетата ли те пратиха? — Клеър кимна, а тя промърмори: — Страхливци, и двамата. Хубаво. Искат тя да си върви, нали?
— Ами… да. Така мисля. — Клеър се полюшваше неспокойно напред-назад. — Тя е малко… откачена.
— Миранда? Да, откачена е. Но също така има и дарба — каза Ева. — Тя вижда разни неща. Знае разни неща. Шейн е наясно. Тя му каза за пожара преди… — Ева поклати глава. — Няма значение. Ако е дошла чак до тук в тъмното, нещо не е наред. Трябва да се опитам да открия какво.
— Е… не можеш ли просто… да я помолиш?
— Миранда е екстрасенс — обясни Ева. — Не е толкова просто, не може просто ей така да познае. Трябва да работиш с нея.
— Но тя не познава бъдещето, нали? Не вярваш на това, нали? — Защото ако вярваш, помисли си Клеър, си по-луда, отколкото предполагах, когато те видях за пръв път.
Накрая Ева я погледна в очите. Беше ядосана.
— Напротив. Вярвам, а за умно момиче си много глупава, ако не разбираш, че науката не е съвършена. Случват се разни неща. Неща, които физиката и математиката и глупостите, които се измерват в лабораториите, не могат да обяснят. Хората не са просто закони и правила, Клеър. Те са… искрици. Искрици от нещо красиво и голямо. И някои от искриците блестят по-ярко, като Миранда. — Ева пак отмести поглед, очевидно се чувстваше неудобно. Но не толкова неудобно, колкото Клеър, защото това бе… леле. Град на хаховци! — Оставете ни сами за малко. Добре съм.
Тя се върна в стаята и затвори вратата. Не я затръшна силно. Клеър едва преглътна, пламнала цялата, и като съжаляваше, че момчетата я бяха накарали да направи това, бавно заслиза по стълбите. Майкъл и Шейн си седяха на дивана и играеха видеоигра, отворените им бири бяха на масата пред тях. Ръгаха се с лакти, докато управляваха състезателните си коли по завоите на екрана.