— Не е съвсем законно — каза Клеър и седна на стъпалата. — Бирата, имам предвид. Тук никой не е на двайсет и една.
Майкъл и Шейн се чукнаха с бутилките. Честно казано, бе детинско.
— На здраве за престъплението — каза Шейн и надигна бутилката. — Хей, това беше подарък за рождения ден. Два пакета по шест бири. Изпили сме само по една, така че остави ни на мира. Обзалагам се, че в Морганвил се падат най-много алкохолици на глава от населението по целия свят.
Майкъл спря играта.
— Ще си тръгва ли вече?
— Не.
— Ако започне да ми обяснява, че ще срещна висока мургава непозната, изчезвам — каза Шейн. — Искам да кажа, че момичето е смахнато, не искам да съм лош, но, боже! Тя наистина вярва в тия неща. И почти е убедила и Ева.
Не беше само почти, но Клеър нямаше да им каже. Просто си седеше там, като се опитваше да не мисли твърде много за… за плановете да измъкне Шейн от сделката, което й се струваше възможно в кафенето, но не толкова осъществимо сега. Замисли се за болката в гърба. Замисли се за отчаянието в погледа на Ева, която бе уплашена. А Клеър не знаеше как да й помогне, защото и тя бе изплашена почти до смърт.
— Тя гледаше към тайната стая — обади се Клеър. — Когато стоеше тук долу, гледаше точно към нея.
Майкъл и Шейн я погледнаха. Два чифта очи, и двата гузни и изплашени. След това и двамата свиха рамене и грабнаха бирите си.
— Съвпадение — каза Майкъл.
— Случайно съвпадение — съгласи се Шейн.
— Ева каза, че Миранда е имала някакво видение за теб, Шейн, когато…
— Хайде пак! Виж, тя спомена, че имала видение как къщата гори, но го каза по-късно, и дори да е имала такова видение, от него нямаше никаква полза. — Шейн бе стиснал зъби. Един мускул потрепваше на челюстта му. Натисна едно копче да пусне отново играта и от тонколоните на телевизора се разнесе шум от улично движение, което отне всякаква възможност за разговор.
Клеър въздъхна.
— Лягам си.
Но не си легна. Бе уморена, нервна и изпитваше болка, а умът й бе ангажиран да премисля разни неща.
Накрая сбута Шейн и седна до него на дивана, докато той и Майкъл продължиха да играят, да играят…
— Клеър. Събуди се. — Тя премигна и осъзна, че главата й е на рамото на Шейн, а Майкъл не се виждаше никъде. Първата й мисъл бе: О, боже, да не би да ми текат лиги? А втората, че не бе осъзнала, че е толкова близо и се бе сгушила в него. Третата беше, че макар мястото на Майкъл на дивана да бе празно, Шейн не се бе преместил. И той я гледаше с топъл, приятелски поглед.
О, колко беше хубаво.
След малко я обзе голямо неудобство и тя се дръпна. Шейн се прокашля и също се отдръпна.
— Трябва да поспиш малко — каза той. — Изтощена си.
— Да. Колко е часът?
— Три сутринта. Майкъл приготвя нещо за хапване. Искаш ли нещо?
— Ами-и-и… не. Благодаря. — Стана от дивана, но не й се искаше да си тръгне, а остана да стои там глупаво, защото той още се усмихваше, а на нея това й харесваше. — Кой спечели?
— Коя игра?
— Ох, май съм спала известно време.
— Не се тревожи. Не позволихме зомбитата да те вземат. Този път усмивката му бе определено лукава. От това цялото тяло на Клеър пламна. — Ако искаш да поостанеш, можеш да ми помогнеш да му сритам задника.
На масата пред Шейн седяха не една, а цели три празни бирени бутилки. И три пред мястото на Майкъл. Нищо чудно, че Шейн още й се усмихваше и изглеждаше толкова дружелюбен.
— Зависи каза тя. — Мога ли да си взема една бира?
— По дяволите, не.
— Защото съм на шестнайсет? Стига, Шейн.
— Пиенето убива мозъчните клетки, глупачке. И още нещо. Ако ти дам една, ще има една по-малко за мен. — Шейн се чукна по челото. — Мога да смятам.
Тя имаше нужда от една бира, за да остане тук до него, защото се страхуваше, че ще направи или ще каже нещо глупаво, а ако пийне малко алкохол, грешката няма да е нейна, нали? Но тъкмо се канеше да отвори уста да го убеждава, когато Майкъл излезе от кухнята с пакетче чипс със сирене. Шейн грабна цяла шепа и ги напъха в устата си.
— Клеър иска бира — промърмори той с пълна уста.
— Клеър трябва да си ляга — каза Майкъл и се отпусна на дивана. — Отмести се, човече. Не те харесвам чак толкова.
— Задник. Вчера каза друго.
— Цуни ме.
— Искам още една бира.
— Не ти се полага. Това е подарък за моя рожден ден, не за твоя.