В малката стая времето сякаш беше спряло. Разговорът вървеше леко, непринудено, като постепенно замираше, а минутите и часовете се нижеха. Започна да й се доспива, стана й студено и тя придърпа едно вълнено одеяло от облегалката на стола до нея, зави раменете си и бързо заспа на пода, подпряла гръб на канапето, където лежеше Шейн.
Събуди се рязко, когато канапето изскърца, и осъзна, че Шейн става. Той примигна, прозя се, приглади косата си, (която придоби много забавна форма) и си погледна часовника.
— О, боже, рано е — изпъшка той. — По дяволите. Е, поне първи ще се пъхна в банята.
Клеър скочи на крака.
— Колко е часът?
— Девет — каза той и отново се прозя.
Тя се пресегна през Шейн, натисна скритото копче, втурна се край него към вратата, като по пътя се сети да хвърли одеялото.
— Хей! Пу първи в банята! Сериозно говоря!
Не се притесняваше толкова за банята, колкото за това да не я хванат. Все пак бе прекарала цялата нощ с момче. Момче, което бе пило. Сети се, че всичко това бе и нарушение на правилата в къщата и Майкъл ще откачи, ако разбере. Може би… може би Майкъл бе твърде погълнат от онова, което Миранда разказа, за да се тревожи за тях двамата, а трябваше да признае, че Миранда знаеше точно за какво говори.
Но не и точно за кого става въпрос.
Е, Майкъл отново бе станал безтелесен в светлината на настъпващия ден, така че поне можеше да не се тревожи, че ще налети на него. Но трябваше да реши какво ще прави със занятията. Това бе най-лошата учебна седмица през живота й и тя усещаше, че положението няма да се оправи, ако не вземе бързи мерки. Шейн бе сключил сделка с дявола, струваше си да се възползва от нея, докато не намери начин да я отмени. Моника и момичетата й нямаше да я преследват, не и със смъртоносна цел. Така че нямаше причина да не си замъкне задника на занятия.
Тя грабна дрехите си и се шмугна в банята точно когато Шейн, който все още се прозяваше, се измъкна от тайната стая.
— Аз първи заплюх да ползвам банята! — каза той и почука на вратата. — Първи! Мамка му, момичетата никога не спазват правилата…
— Извинявай, но трябва да отида на занятия! — Тя пусна душа и съблече старите си дрехи за отрицателно време. Наистина трябваше да си изпере джинсите, а и й бе останал само един последен чифт чисто бельо.
Клеър се мушна под душа и бързо излезе от там, като се надяваше водоустойчивата превръзка на гърба й да издържи (и тя наистина издържа). След по-малко от пет минути вече се опитваше да придаде обем на мократа си коса, мушна се край Шейн задъхана и забързана, грабна раницата си и натъпка книгите вътре.
— Къде, по дяволите, си тръгнала? — запита я той от вратата.
Сега не звучеше сънливо. Тя закопча ципа на раницата, метна я на рамото, което не я болеше, и се обърна към него, без да отговаря. Той се бе облегнал на рамката на вратата, с кръстосани ръце и наклонена глава.
— О, сигурно се шегуваш. Какво искаш, да умреш ли? Наистина ли искаш да те блъснат и пак да полетиш по стълбите?
— Ти сключи сделка. Те няма да ме преследват.
— Не бъди глупава. Остави това на специалистите. Наистина ли мислиш, че не могат да измислят нещо и да заобиколят сделката?
Тя тръгна към него, като го гледаше в лицето. Изглеждаше страшно висок. И едър, и й пречеше.
А на нея не й пукаше.
— Ти сключи сделка — каза тя — и аз отивам на занятия. Моля те, махни се от пътя ми.
— Моля те? По дяволите, момиче, трябва да се научиш как да се вбесяваш или…
Тя го блъсна. Беше глупаво и той бе достатъчно силен, за да не помръдне, но елементът на изненада бе в нейна полза и това го накара да отстъпи няколко крачки. Бе вече на вратата и излизаше с обувки в ръка. Нямаше намерение да спира и да му дава друга възможност да се грижи за нейната сигурност и удобство.
— Хей! — Той я хвана, сграбчи я за ръката и я завъртя. — Нали каза, че няма…
— През нощта — отвърна тя и се обърна, за да слезе по стълбите. Той я пусна… и тя се подхлъзна. За един ужасяващ миг загуби равновесие, залитна на ръба на стълбите, после топлите ръце на Шейн я хванаха през раменете и я спряха.