Той я задържа така за няколко секунди. Тя не се обърна, защото ако се бе обърнала, щеше…
Не знаеше какво щеше да стане.
— До скоро — тя преглътна и слезе по стълбите възможно най-бързо с разтреперани крака.
Сутрешната жега бе като пещ, само дето липсваше миризмата на вкусна храна. На улицата имаше няколко души. Една жена буташе бебешка количка и докато Клеър седеше на земята и обуваше изтърканите си маратонки, за момент с удивление осъзна този факт. Да гледаш деца в град като този! Къде им е умът на хората? Но си помисли, че деца се раждат навсякъде, независимо колко е ужасно. А около нежната малка китка на жената имаше гривна.
Бебето бе в безопасност, поне докато не навърши осемнайсет.
Клеър хвърли поглед към голата си китка, потръпна, и като тръгна към университета, прогони мислите от ума си.
Занятията не бяха интересни. Всъщност бяха ужасни. Лекциите бяха и по-дълги, и по-скучни, отколкото някога си бе представяла. Дори и преподавателите, от които бе очаквала да са забавни, се оказаха скучни и безинтересни. Само тъпчем на едно място, помисли си тя. Някои студенти напускат, други не. Не ги интересува дали ни учат на нещо, имат си свои проблеми.
Сега, когато вече се заглеждаше, откри, че всички носеха нещо на китките — жените гривни, а мъжете часовници. Не можеше да различи символите, но това нямаше значение. Трябваше да открие това подобие на азбука, може би някой е правил проучвания и е скрил резултатите на безопасно място, където вампирите няма да търсят.
Библиотеката е най-доброто място, реши тя. Отиде там след последното скучно занятие, като се оглеждаше за Моника, Джина, Дженифър или за някой, който проявява интерес към нея. Такъв нямаше.
Университетската библиотека бе огромна. И прашна. Дори библиотекарките на рецепцията сякаш бяха хванали паяжина. Това бе допълнително, макар и ненужно доказателство, че не следването, а преди всичко забавленията бяха основните занимания в ТПЮ.
Провери каталозите за книгите по рафтове и разбра, че книгите бяха подредени по десетичната система на Дюи, което си бе откачено, защото тя смяташе, че всички университети ползват системата за класификация на Конгресната библиотека. Провери списъците, като търсеше справочната литература и я откри в мазето.
Чудесно!
Тъкмо когато си тръгваше, обърна глава и пак погледна списъка. В него имаше нещо странно. Не можеше точно да определи какво…
Нямаше четвърти етаж. Не и в списъка, а системата на Дюи прескачаше от третия на петия етаж. Може би са кабинети, помисли тя. Или склад. Или място за експедиране на стоки. Или ковчези.
Но определено беше странно.
Пое по стълбите към мазето, после спря и извърна глава. Стълбите бяха старовремски, с масивни дървени перила и се извиваха под прав ъгъл по цялото си протежение.
Какво толкова, помисли си тя. Това са просто стълби. Винаги може да се престори, че се е загубила.
Щом напусна първия етаж, вече не чуваше нищо и никого. Бе тихо — не й се искаше да го помисли — като в гроб. Опита се да изкачва стълбите тихо, дори спря да се опира на парапета, щом разбра, че оставя потни издайнически следи от пръстите си. Мина край дървената врата за втория етаж, после за третия. През обикновеното стъкло на прозореца не се виждаше никой.
На четвъртия етаж нямаше врата. Озадачена, Клеър спря и опипа стената. Нямаше врата, не се виждаха никакви тайнствени неща. Най-обикновена стена. Възможно ли бе да няма четвърти етаж?
Качи се до петия, мина между прашните стелажи до другите стълби и заслиза надолу. От тази страна имаше врата, но тя бе заключена, а прозорци нямаше.
Определено не бяха кабинети, реши тя.
Но не изключваше ковчези. По дяволите, противно бе да се страхуваш в библиотеката! Книгите не трябва да са страшни. Те трябва да помагат.
Ако бе някоя отракана мадама супер герой, щеше да отвори вратата с нокът или с нещо подобно. Но за беда не бе супер герой, а и си гризеше ноктите.
Не бе супер герой, но пък имаше други качества. Бе изобретателна.
Както си стоеше там, загледана в ключалката, изведнъж се усмихна.
— Приложни науки — каза тя и хукна по стълбите към първия етаж.
Трябваше да се отбие до лабораторията по химия.
— Е — каза асистентът, — ако наистина искаш да разбиеш брава, ти трябва нещо добро, като например течен хелий. Но той не се пренася лесно.
— Ами фреон? — попита Клеър.