Наистина държеше книгата в ръцете си.
А тя възнамеряваше да я фалшифицира.
— Трябва да тръгваме — обади се Шейн. — Сериозно. Не искам да съм тук, когато дойдат полицаите.
— Мислиш ли, че ще дойдат?
— Е, ако милият професор Уилсън е ритнал камбаната, след като тайничко е крал от вампирите, да, мисля, че ще изпратят няколко полицаи да опишат стоката. Така че е по-добре да изчезваме.
Тя върна малката книжка в Библията и опита да я сложи в раницата си, но се спря, обзета от истинско отчаяние. Твърде много неща имаше в раницата.
— Трябва ни друга чанта. Нещо малко — каза тя.
Шейн дойде с една найлонова торбичка от кухнята, пъхна Библията в нея и я изтика навън. Клеър огледа за последен път самотната дневна на професор Уилсън. На полицата над камината тиктакаше часовник, и всичко очакваше присъствието на един човек, чийто живот беше свършил.
Права бе. Наистина е тъжно.
— Първо бягай — каза Шейн, — после скърби.
Съвършеният девиз за Морганвил.
Успяха да стигнат до дома си около половин час преди да се стъмни, но като завиха на ъгъла на улица „Лот“, където готическата снага на Стъклената къща правеше другите по-нови къщи наоколо да изглеждат като джуджета, погледът на Клеър веднага бе привлечен от синята кола, спряна до бордюра. Изглеждаше й позната.
— О, боже — извика тя и замръзна на място.
— Да спреш да вървиш не е добра идея. Хайде, Клеър, да…
— Това е колата на родителите ми! — каза тя. — Родителите ми са тук! О, боже!
Последните думи прозвучаха доста пискливо и тя щеше да се обърне и да побегне, ако Шейн не я беше сграбчил за тениската и не я беше върнал обратно.
— По-добре да приключиш с тая работа — заяви той. — Ако са те издирили и са дошли чак дотук, няма да си отидат, без да те видят.
— О, боже. Пусни ме! — Шейн я пусна. Тя оправи тениската си на раменете, погледна го ядно, а той й направи дълбок поклон.
— След вас, моля — каза той. — Ще ти пазя гърба.
Поне за момента тя повече се тревожеше за това, което я очаква пред нея.
Когато открехна входната врата, чу разтревожения глас на Ева.
— Сигурна съм, че ще е тук всеки момент, знаете, тя е на лекции и…
— Млада госпожице, дъщеря ми не е в час. Ходих на лекциите й. Целия следобед не е влизала в час. А сега ще ми кажеш ли къде е, или да извикам полицията?
Баща й звучеше гневно. Клеър преглътна с мъка, устоя на желанието да отстъпи, да затвори вратата след себе си и да избяга, главно защото Шейн бе зад нея. За него ситуацията бе прекалено забавна, за да й позволи да избяга, и тя тръгна по коридора към мястото, откъдето се чуваха гласовете. Там бяха само Ева и баща й, а къде…
— Клеър! — би разпознала този вик на облекчение навсякъде. Преди да успее да каже „Здравей, мамо“, потъна в прегръдката й и в облак от Л’Ореал. Парфюмът се задържа по-дълго от прегръдката, която се превърна в разтърсване на Клеър, сякаш бе парцалена кукла.
— Клеър, какви си ги вършила? Какво правиш тук?
— Мамо…
— Толкова се разтревожихме за теб след ужасната злополука, но Лес не можеше да се освободи от работа до днес…
— Не беше кой знае какво, мамо…
— Трябваше да дойдем да те видим, но стаята ти в общежитието е празна, нямаше те в час… Клеър, какво става с теб? Не мога да повярвам, че си постъпила така!
— Как? — попита тя, като въздъхна. — Мамо, ще спреш ли да ме друсаш? Започва да ми се вие свят.
Майка й я пусна и скръсти ръце. Не беше много висока — само с около 4–5 см по-висока от Клеър, дори и на токчета, а баща й, който гледаше намръщено към Шейн в дъното, беше висок колкото него, но два пъти по-широкоплещест.
— Заради него ли? — запита баща й. — Да не те е забъркал в някоя каша?
— Не съм аз — каза Шейн. — Просто лицето ми е такова.
— Млъкни! — изсъска Клеър. Тя усещаше, че за разлика от нея той намира ситуацията за забавна. — Шейн е просто приятел, татко, като Ева.
— Ева? — Родителите й се спогледаха объркани. — Искаш да кажеш…
Двамата едновременно хвърлиха ужасени погледи към Ева, която стоеше със скръстени ръце и се опитваше да изглежда колкото се може по-скромна в дрехите, които й придаваха вид на готическа балерина по полата имаше черна мрежа, а по блузата червен атлаз. Тя мило се усмихваше, но обиците с черепи и червеното червило (от Миранда ли го бе взела?) разваляха впечатлението.