Майкъл я погледна и тя прехапа устни. Надяваше се да избегне това, отчаяно се надяваше, но вече не виждаше как. Кимна леко и се отпусна на възглавниците на дивана, като се опитваше да се смали.
— Общежитието на Клеър е само за момичета — вметна майката на Клеър. Тя се протегна и погали разсеяно косата на Клеър, както правеше, когато беше малка. Клеър го изтърпя. Всъщност тайничко малко й харесваше и едва се сдържа да не се отпусне на рамото на майка си и да се остави в прегръдките й. Да се почувства защитена. — Тя е в безопасност там, нали? Онова момиче, Моника, каза…
— Говорила си с Моника? — рязко каза Клеър и погледна майка си ококорено. Майка й се намръщи, в тъмните й очи се четеше загриженост.
— Да, разбира се. Опитвах се да открия къде си, а Моника много ми помогна.
— Сигурно — измърмори Клеър. Представи си как Моника стои и се усмихва на майка й с невинен и мил вид, и се отврати.
— Тя ми каза, че живееш тук — довърши майка й все така намръщена. — Клеър, мила, защо напусна общежитието? Знам, че не си безразсъдна. Не би го направила, ако няма причина.
Майкъл каза:
— Имаше. Тормозеха я.
— Тормозеха? — майка й повтори думата, сякаш не знаеше какво означава.
— От това, което Клеър ми разказа, започнало е безобидно — всички първокурснички са тормозени от по-големите момичета. Гадно, но не е опасно. Но тя си навлече враждебността, на когото не трябва и я нараниха.
— Нараниха? — възкликна баща й, който намери за какво да се хване.
— Когато тя дойде тук, цялата бе в синини — обясни Майкъл. — Честно казано, исках да извикам ченгетата. Тя не ми позволи. Но не можех да я пусна да се върне там. Не ставаше дума просто за малко бой… Мисля, че животът й бе в опасност.
Ръката на майка й бе застинала в косата на Клеър и тя леко изохка.
— Не беше чак толкова зле — подхвърли Клеър. — Искам да кажа, вижте, няма нищо счупено. Бях с навехнат глезен известно време и с насинено око, но…
— Насинено око?
— Мина ми, мамо, виж! — Тя примигна. Погледът на майка й изпитателно огледа лицето й с мъчително внимание. — Честно, мина ми. Вече всичко е наред.
— Не — каза Майкъл. — Не е. Но Клеър се оправя и ние я пазим. Особено Шейн. Той… той имаше сестричка и сега специално се грижи за безопасността на Клеър. Дори нещо повече, мисля, че Клеър се грижи за себе си. А тя трябва да се научи да го прави, не сте ли съгласни?
Майкъл се наведе напред, леко сключил ръце и подпрял лакти на коленете. В светлината на лампите косата му бе наситено златиста, а очите — ангелско сини. Никой не е изглеждал толкова надежден като Майкъл Глас.
Разбира се, той бе мъртъв. Клеър трябваше да си прехапе езика, за да не го изтърси от чиста уплаха в тази напрегната ситуация.
Майка й и баща й се замислиха. Знаеше, че трябва да каже нещо важно. Нещо, което да ги откаже да я приберат вкъщи насила.
— Не мога да си тръгна — каза тя. Думите й идваха от сърцето и тя говореше сериозно. Гласът й изобщо не трепна — за пръв път. — Мамо, татко, знам, че се страхувате за мен, и аз ви обичам. Но трябва да остана. Майкъл не ви каза, но те се изложиха на риск заради мен и съм длъжна да остана, докато нещата се уредят и се уверя, че няма да имат неприятности заради мен. Трябва да го направя, разбирате ли? И аз мога да го направя. Трябва.
— Клеър — каза майка й с тих задавен глас. — Ти си на шестнайсет! Още си дете!
— Не съм — отвърна тя простичко. — Аз съм на шестнайсет и половина и няма да се откажа. Никога не съм се отказвала, знаете това.
Наистина знаеха. През целия си живот Клеър се бе борила със съдбата и родителите й знаеха. Знаеха колко е упорита. Нещо повече, знаеха колко важно е това за нея.
— Не ми харесва — рече баща й, но сега звучеше по-скоро нещастен, а не ядосан. — Не ми харесва да живееш с по-големи момчета. Извън студентския град. И искам онези, които са те наранили, да спрат.
— Аз трябва да ги спра — обясни Клеър. — Мое задължение е. И други момичета стават жертви на тормоз в общежитието, не става въпрос само за мен. Трябва да го направя и заради тях.
Майкъл леко повдигна вежди, но не каза нищо. Майка й си избърса очите с кърпичка, но и тя не продума. Ева се появи на вратата, сложила голяма престилка с щамповани големи червени устни и надпис „Целуни готвача“, погледна ги колебливо и притеснено се усмихна на родителите на Клеър.